— Продължавай — каза тя.
— Мисля, че сега трябва да ми зададеш въпрос. Или може би не ти харесва да си толкова прозрачна и смяташ, че сам трябва да отгатна въпроса? Май си права. Въпросът е: защо избрах Хауърд Роурк? Защото — да цитирам статията си — моята функция не е да бъда мухоловка. Използвам цитата в доста различен смисъл, но както и да е. Освен това успях да получа нещо, което исках от Хоптън Стодард, но то е дребно странично обстоятелство, случайност, просто пълнеж. Принципно обаче си направих експеримент. Пробен бой, да речем. Резултатите са много добри. Ако не се чувстваше засегната, щеше да се насладиш на зрелището. Всъщност аз направих съвсем малко в сравнение с това, което последва. Не ти ли е интересно да наблюдаваш такава огромна, сложна машина като нашето общество, състояща се от лостове, ремъци и зъбни предавки, която сякаш има нужда от цяла армия, за да я управлява — и изведнъж се оказва, че само натискаш с пръст в определена точка, единствената чувствителна точка, където е центърът на тежестта, и всичко рухва в безполезна купчина старо желязо? Възможно е да се постигне, скъпа. Но отнема дълго време. Отнема векове. Възползвах се от предимството, че преди мен е имало много експерти. Мисля, че ще бъда последният и най-успешният в тази поредица, защото — макар да не съм по-способен от тях — виждам по-ясно към какво се стремим. Но това е абстракция. Когато става дума за конкретната реалност, не намираш ли нещо забавно в моя малък експеримент? Аз намирам. Например забелязваш ли, че всички са на неправилната страна? Г-н Алва Скарет, колежанските преподаватели, редакторите на вестници, уважаваните майки и търговските камари трябваше да се втурнат в защита на Хауърд Роурк, ако ценяха собствения си живот. Но не го направиха. Те подкрепят Хоптън Стодард. От друга страна чух, че някаква шантава банда кръчмарски радикали, наречена „Нова лига за пролетарско изкуство“, се опитали да подкрепят Хауърд Роурк — защото според тях той е жертва на капитализма, — макар че би трябвало именно Хоптън Стодард да е техният герой. Роурк, между другото, имаше благоразумието да се отдръпне. На него му е ясно. Както и на теб. И на мен. Но на повечето хора не им е ясно. Добре. Старото желязо си има предназначение.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Доминик, нали не си отиваш? — Гласът му прозвуча обидено. — Нищо ли няма ли да кажеш? Съвсем нищо ли?
— Не.
— Доминик, изоставяш ме. Колко съм те чакал! По правило аз съм много самостоятелна личност, но от време на време имам нужда от слушател. Ти си единственият човек, пред когото мога да съм такъв, какъвто съм. Сигурно защото толкова дълбоко ме презираш, че е все едно какво ти говоря. Знам, че е така, но не ми пука. Освен това методите, които прилагам към другите хора, никога не ще ти въздействат. Колкото и да е странно, на теб ти въздейства единствено моята честност. Дявол да го вземе, какъв смисъл има да свършиш добре някаква работа, ако никой не знае, че си я свършил? Ако беше вярна на себе си, сега щеше да ми кажеш, че това е психологията на убиец, който извършва съвършеното престъпление и после си признава, защото му е непоносима мисълта, че никой не знае за съвършеното престъпление. А аз щях да ти отговоря, че си права. Искам слушатели. Това е проблемът с жертвите — те дори не знаят, че са жертви, и точно така трябва да бъде, но става скучно и удоволствието е наполовина. Ти си такава рядка наслада — жертва, която може да оцени художествената стойност на своята екзекуция… За бога, Доминик, наистина ли си тръгваш, когато те умолявам да останеш?
Тя сложи ръка на дръжката на бравата. Той сви рамене и се настани удобно на стола.
— Добре. И не се опитвай да подкупиш Хоптън Стодард. Той сега зависи изцяло от мен. Няма да се продаде. — Тя бе отворила вратата, но спря и отново я затвори. — О, да, разбира се, знам, че си опитала. Безполезно е. Не си толкова богата. Нямаш достатъчно пари, за да купиш храма и не си в състояние да събереш сумата. Освен това Хоптън няма да приеме пари от теб, за да плати за промените. Знам, че и това си му предложила. Той иска парите от Роурк. Между другото, мисля, че на Роурк никак няма да му хареса, ако му кажа, че си правила такива опити.
Той се усмихна, очаквайки тя да възрази. Лицето й остана безизразно. Обърна се отново към вратата.
— Само още един въпрос, Доминик. Адвокатът на г-н Стодард иска да знае може ли да те призове като свидетел. Експерт по архитектура. Ще свидетелстваш в полза на ищеца, нали?
— Да, ще свидетелствам в полза на ищеца.