Тухи доказа, че Храмът на Стодард е в разрез с всяка тухла, камък и правило в историята.
— Опитах се да изтъкна — каза той в заключение, — че двата основни принципа в концепцията за храма са благоговението и смирението. Посочихме гигантските пропорции на религиозните сгради, устремените линии, страховитите и гротескни богове чудовища, а по-късно и готическите фигури. Всичко това се стреми да внуши на човека неговата нищожност, да го смаже с величието си, да го изпълни с онзи сакрален ужас, който поражда смирение и добродетел. Храмът на Стодард е нагло отрицание на цялото ни минало, той е безочливо „не“, хвърлено в лицето на историята. Ще си позволя да отгатна причината, поради която този случай събуди такъв обществен интерес. Всички ние интуитивно признаваме, че той повдига морален проблем, надхвърлящ далеч правните аспекти. Тази сграда е паметник на дълбока омраза към хората. Това е егото на един човек, отправящ предизвикателство към най-свещените пориви на цялото човечество, на всеки човек от улицата, на всеки човек в тази съдебна зала!
Тухи не се държеше като свидетел пред съда, а като оратор на събрание и реакцията бе неизбежна: в залата избухнаха аплодисменти. Съдията удари с чукчето и заплаши, че ще опразни залата. Редът беше възстановен, но лицата в множеството останаха перверзно самодоволни. Приятно беше да се обърнат към теб и да те приобщят към делото като ощетена страна. Три четвърти от тези хора въобще не бяха виждали Храма на Стодард.
— Благодаря ви, господин Тухи — каза адвокатът с лек жест, наподобяващ поклон. След това се обърна към Роурк и каза учтиво: — Свидетелят е ваш.
— Нямам въпроси — каза Роурк.
Елсуърт Тухи вдигна едната си вежда и със съжаление се оттегли.
— Господин Питър Кийтинг! — извика адвокатът.
Лицето на Питър Кийтинг беше привлекателно и свежо, като след здрав сън през нощта. Отиде на свидетелското място с колежанска енергичност, поклащайки излишно рамене и ръце. Положи клетва и отговори весело на първите въпроси. Позата му на свидетелския стол беше странна: горната част на тялото му беше наклонена на една страна наперено и непринудено, с лакът, опрян на страничната облегалка на стола, но краката му бяха неудобно изпънати, със здраво притиснати колене. Нито веднъж не погледна към Роурк.
— Бихте ли назовали някои от известните сгради, които сте проектирали, господин Кийтинг? — попита адвокатът.
Кийтинг зареди списък от впечатляващи имена; назова бързо първите няколко, а после се забавяше все повече, сякаш очакваше да му кажат да спре. Последното име замря недоизказано във въздуха.
— Не забравихте ли най-важната, г-н Кийтинг? — попита адвокатът. — Нали вие проектирахте „Космо-Слотник Билдинг“?
— Да — прошепна Кийтинг.
— И така, г-н Кийтинг, вие сте учили в Стантънския технологичен институт заедно с господин Роурк, така ли?
— Да.
— Какво можете да ни кажете за следването на г-н Роурк?
— Изключиха го.
— Защото не отговаряше на високите стандарти на Института ли?
— Да. Да, точно така.
Съдията хвърли поглед към Роурк. Ако имаше адвокат, той би възразил срещу подобно показание. Роурк не възрази.
— Тогава смятахте ли, че той има талант на архитект?
— Не.
— Бихте ли говорили малко по-високо, г-н Кийтинг?
— Не мисля… че е имал талант.
Странни неща ставаха с дар словото на Кийтинг: изричаше някои думи отсечено, сякаш след всяка имаше удивителен знак, а други изстрелваше заедно, като че ли не искаше да ги отделя, за да не ги чува. Не гледаше адвоката. Очите му бяха приковани в публиката. От време на време имаше вид на момче, което върши лудория, момче, което току-що е нарисувало мустак на лицето на красиво момиче от реклама за паста за зъби в метрото. След миг гледаше така, сякаш моли множеството за подкрепа — като че ли той е подсъдим.
— Имало е период, когато сте наели г-н Роурк във вашата кантора, нали?
— Да.
— И се принудихте да го уволните?
— Да… така беше.
— Заради некомпетентност ли?
— Да.
— Какво можете да ни кажете за кариерата на г-н Роурк?
— Виждате ли, „кариера“ е относително понятие. Като обем работа всеки чертожник в нашата кантора е работил повече от г-н Роурк. За нас една-две сгради не са кариера. Ние проектираме по толкова на всеки два месеца.