— Ще изразите ли професионално мнение за неговата работа?
— Мисля, че е незряла. Много разтърсваща, понякога дори доста интересна, но като цяло юношеска.
— Следователно г-н Роурк не може да бъде наречен пълноценен архитект?
— Не и в смисъла, в който използваме тази квалификация за господата Ралстън Холкъм, Гай Франкън или Гордън Прескът. Но разбира се, искам да бъда честен. Смятам, че г-н Роурк има определен потенциал, особено в чисто инженерно отношение. Може да се развива. Опитвал съм се да говоря с него по този въпрос — опитвал съм се да му помогна, — наистина съм го правил. Но все едно говориш на някого, който си има любими парчета армиран бетон. Знаех, че някой ден ще стане така. Не се изненадах, когато чух, че клиент се е принудил да го съди.
— Какво можете да ни кажете за отношението на г-н Роурк към клиентите?
— Точно това е проблемът. Това е целият проблем. Той не се интересува какво мислят или какво искат клиентите, изобщо не се интересува от чуждо мнение. Той дори не разбира защо другите архитекти се интересуват от тези неща. Не проявява никакво разбиране, никакво уважение. Не виждам какво лошо има в това да се опиташ да доставиш удоволствие на другите хора. Не виждам какво лошо има да се държиш приятелски, да искаш да бъдеш харесван и популярен. Мигар е престъпление? Защо някой да ти се подиграва за това, да ти се подиграва през цялото време, непрекъснато, ден и нощ, без да ти дава нито миг покой, като китайско мъчение с вода, нали знаете, когато пускат вода да ти капе капка по капка върху черепа?
Хората в залата разбраха, че Питър Кийтинг е пиян. Адвокатът се намръщи; показанията бяха репетирани, но сега излизаха извън контрол.
— Добре, г-н Кийтинг, може би е добре да ни разкажете какви са възгледите на г-н Роурк за архитектурата.
— Ще ви кажа, щом искате да знаете. Той смята, че трябва да си свалите обувките и да коленичите, когато говорите за архитектура. Точно така мисли. Но защо трябва да го правите? Защо? Това е бизнес като всеки друг, не е ли така? Какво по дяволите има толкова свещено в него? Защо трябва всички да сме надъхани до крайност? Ние сме като всички други хора. Искаме да си изкарваме хляба. Защо нещата да не са прости и лесни? Защо трябва да бъдем проклети герои?
— Чакайте, чакайте, господин Кийтинг, мисля, че леко се отклоняваме от темата. Ние сме…
— Не, не се отклоняваме. Знам какво говоря. Вие също знаете. Всички го знаят. Всеки от присъстващите. Говоря за Храма. Не разбирате ли? Защо избирате маниак да строи храм? За това е подходящ човек с най-нормална нагласа. Човек, който разбира… и прощава. Човек, който прощава… Именно затова ходим на църква — за да ни бъде… простено…
— Да, г-н Кийтинг, но като говорим за г-н Роурк…
— Е, какво за господин Роурк? Той не е архитект. Не струва. Не ме е страх да кажа, че не струва. Защо всички вие се страхувате от него?
— Г-н Кийтинг, ако не се чувствате добре и ако желаете да ви освободим…
Кийтинг го изгледа така, сякаш се събуждаше. Опита се да се овладее. След малко каза с равен, примирен глас:
— Не. Добре съм. Ще ви кажа каквото искате. Какво искате да ви кажа?
— Ще ни кажете ли — от професионална гледна точка — какво е вашето мнение за сградата, известна като Храма на Стодард?
— Да, разбира се. Храмът на Стодард… Храмът на Стодард е неправилно проектиран, което води до пространствено объркване. Няма баланс на масите. Липсва симетрия. Пропорциите са неподходящи. — Говореше монотонно. Вратът му се беше вдървил и той полагаше усилия да не се наклони напред. — Несъразмерен е. Противоречи на елементарните принципи на композицията. Цялостният ефект е…
— По-високо, моля ви, г-н Кийтинг.
— Цялостният ефект е грубост и архитектурна неграмотност. Показва… показва липса на усет към структурата, липса на усет към красотата, липса на творческо въображение, липса… — той затвори очи — на художествен вкус…
— Благодаря ви, господин Кийтинг. Това е всичко.
Адвокатът се обърна към Роурк и каза нервно:
— Свидетелят е ваш.
— Нямам въпроси — каза Роурк.
Така завърши първият ден на процеса.
Вечерта Малъри, Хелър, Майк, Енрайт и Лансинг се събраха в стаята на Роурк. Не се бяха уговорили, но всички дойдоха, подтиквани от едно и също чувство. Не говориха за процеса, но нямаше напрежение, нито съзнателно избягване на темата. Роурк седна на чертожната маса и им заговори за бъдещето на производството на пластмаси. Внезапно Малъри се засмя високо, без видима причина.