— Какво има, Стив? — попита го Роурк.
— Просто си помислих… Хауърд, всички ние сме тук, за да ти помогнем, да те насърчим. Но вместо това ти помагаш на нас. Ти помагаш на своите поддръжници, Хауърд.
Същата вечер Питър Кийтинг се бе проснал върху масата в един незаконен бар, с ръка, опъната през масата, с лице върху ръката.
През следващите два дни редица свидетели дадоха показания в полза на ищеца. Всички показания започваха с въпроси, които изясняваха професионалните качества на свидетеля. Адвокатът ги насочваше като професионален пресаташе. Остин Хелър отбеляза, че архитектите вероятно са се състезавали за привилегията да бъдат призовани на свидетелския стол, тъй като това беше най-широката публична изява за професия, която обикновено е мълчалива.
Никой от свидетелите не поглеждаше към Роурк. Гледаше ги той. Изслушваше показанията. Казваше на всеки: „Нямам въпроси.“
Ралстън Холкъм, с вратовръзка в преливащи цветове и бастун със златна топка, имаше вид на Велик Херцог или на композитор от градинска бирария. Пространните му, изпъстрени с научни термини показания се сведоха до следното:
— Всичко това е глупост. Голяма детинщина. Не мога да кажа, че изпитвам симпатия към г-н Хоптън Стодард. Трябвало е да размисли. Научен факт е, че архитектурният стил на Ренесанса е единственият подходящ за нашата епоха. Ако най-добрите ни граждани, като г-н Стодард, не го осъзнават, какво да очакваме от някакви си парвенюта, от набедени архитекти и от простолюдието като цяло? Доказано е, че Ренесансът е единственият допустим стил за църкви, храмове и катедрали. Вижте църквите на сър Кристофър Рен. Това е само един пример. Спомнете си за най-величествения религиозен паметник на всички времена — „Свети Петър“ в Рим. Можете ли да измислите нещо по-добро от „Свети Петър“? Ако г-н Стодард не е настоял изрично за Ренесансов стил, той е получил точно това, което е заслужил. Така му се пада.
Гордън Л. Прескът носеше поло под шотландско карирано сако, панталони от туид и тежки обувки за голф.
— Корелацията на трансцендентното с чисто пространственото във въпросната сграда е напълно нелепа — каза той. — Ако приемем хоризонталното като едно от измеренията, вертикалното като второ измерение, диагоналното като трето и взаимното проникване на пространствата като четвърто измерение в изкуството, виждаме съвсем ясно, че тази сграда е хомалоидна, или — на езика на дилетанта — плоска. Флуидният живот, който произтича от усещането за ред в хаоса или ако предпочитате, от единството в многообразието, както и обратното, което е въплъщение на присъщото за архитектурата противоречие, тук изцяло липсва. Опитвам се да се изразя възможно най-ясно, но не е възможно да се опише диалектическото състояние, като се прикрие със старото смокиново листо на логиката само заради умствено ленивия непрофесионалист.
Джон Ерик Снайт свидетелства скромно и ненатрапчиво, че наел Роурк в своята кантора, че Роурк бил ненадежден, нелоялен и немарлив служител и започнал собствена кариера, като откраднал клиент от него.
На четвъртия ден от процеса адвокатът на ищеца призова последния свидетел.
— Госпожица Доминик Франкън — обяви тържествено той.
Малъри ахна, но никой не чу. Майк сграбчи здраво китката му и го накара да замълчи.
Адвокатът запази Доминик за кулминация, отчасти защото очакваше много от нея, отчасти защото беше притеснен. Тя бе единственият свидетел, който отказа да се подготви и да репетира показанията си. Нито веднъж не бе споменала Храма на Стодард в своята рубрика. Но адвокатът прегледа предишните й статии за Роурк и Елсуърт Тухи го посъветва да я призове.
Доминик остана права за миг на издигнатото място за свидетелите и бавно огледа множеството. Беше поразително красива, но някак безлична, сякаш красотата й не й принадлежеше и присъстваше в залата отделно от нея. Напомняше на видение, което се появява и изчезва, на жертва, качена на ешафода, на човек, застанал през нощта до перилата на океански кораб.
— Името ви?
— Доминик Франкън.
— Каква е професията ви, госпожице Франкън?
— Журналистка.
— Вие ли сте автор на блестящата рубрика „Вашият дом“, която излиза в „Ню Йорк Банър“?