— Аз съм автор на „Вашият дом“.
— Баща ви е Гай Франкън, изтъкнатият архитект, нали?
— Да. Баща ми също бе призован да дойде и да свидетелства, но той отказа. Каза, че пет пари не дава за сграда като Храма на Стодард, но според него това, което става в тази зала, не е джентълменско.
— Г-це Франкън, моля ограничете отговорите си до задаваните въпроси. Наистина сме доволни, че сте тук с нас. Вие сте единствената жена свидетел, а жените винаги са имали най-чиста религиозна вяра. Освен това, тъй като сте виден познавач на архитектурата, вие сте забележително квалифицирана да изложите пред нас това, което бих нарекъл с цялото си почитание женската гледна точка по това дело. Ще ни разкажете ли какво мислите за Храма на Стодард?
— Мисля, че г-н Стодард прави грешка. Не би имало никакво съмнение в справедливостта на делото, ако беше внесъл иск не за разходите за преустройствата, а за разходите за разрушаване.
Адвокатът си отдъхна.
— Ще обясните ли основанията си, госпожице Франкън?
— Чухте ги от всички досегашни свидетели в този процес.
— Тогава да приема ли, че сте съгласна с предишните свидетели?
— Напълно. Напълно съм съгласна с хората, които свидетелстваха. Те бяха много убедителни.
— Бихте ли… разяснили думите си, госпожице Франкън? Какво точно имате предвид?
— Това, което каза господин Тухи: че този храм е заплаха за всички нас.
— Разбирам.
— Г-н Тухи толкова добре е вникнал в проблема. Да го обясня ли… със свои думи?
— Точно това очакваме от вас.
— Хауърд Роурк е построил храм на човешкия дух. За него човекът е силен, горд, чист, мъдър и смел. За него човекът е героично същество. Той е построил храм, вдъхновен от тази представа за човека. Храмът е място, където човек трябва да се извиси. Той е мислил, че човек се извисява, когато не изпитва вина, когато познава истината и я постига, когато живее по най-високите критерии, не се срамува и няма причина да се срамува, когато е в състояние да се разкрие напълно под слънчевата светлина. Той е мислил, че извисяването е радост, а радостта се полага на човек по рождение. Мислел е, че сграда, посветена на човешкия дух, е светиня. Такива са били мислите на Хауърд Роурк за човека и за извисяването. Но Елсуърт Тухи казва, че този храм е паметник на дълбока омраза към хората. Елсуърт Тухи казва, че същността на извисяването е да изпиташ смъртен страх, да паднеш на колене и да пълзиш. Елсуърт Тухи казва, че най-възвишеното действие на човека е да осъзнае своята негодност и да умолява за прошка. Елсуърт Тухи е на мнение, че човек задължително има нужда от прошка. Елсуърт Тухи е разбрал, че тази сграда е посветена на човека и на земния живот — и той казва, че тази сграда е просната по корем в калта. Прославата на човека според Елсуърт Тухи е равностойна на прослава на низките удоволствия на плътта, защото светът на духовното е недостижим за човека. За да влезе в този свят, казва Елсуърт Тухи, човекът трябва да се държи като просяк, да пълзи на колене. Елсуърт Тухи е човеколюбив.
— Г-це Франкън, ние не обсъждаме господин Тухи, така че бихте ли свели показанията си до…
— Аз не заклеймявам Елсуърт Тухи. Аз осъждам Хауърд Роурк. Казват, че сградата трябва да е съобразена със средата, в която е построена. В какъв свят е построил Роурк своя храм? За какви хора? Огледайте се наоколо. Възможно ли е според вас светилището да стане храм в свят като този на г-н Хоптън Стодард? Или на г-н Ралстън Холкъм? Или на г-н Питър Кийтинг? Когато ги погледнете, Елсуърт Тухи ли намразвате или заклеймявате Хауърд Роурк за неописуемото оскърбление, което е сътворил? Елсуърт Тухи е прав, този храм наистина е кощунство, макар и не в смисъла, който той е имал предвид. Струва ми се обаче, че на г-н Тухи това му е добре известно. Когато човек пръска бисери, без да получи в замяна дори свинска пържола, няма да възнегодувате срещу свинете. Ще възнегодувате срещу човека, оценил толкова ниско своите бисери, че е готов да ги хвърли в калта и да предизвика хор от грухтене, записан от стенографа на съда.
— Г-це Франкън, мисля, че свидетелските ви показания са неуместни и неприемливи…
— Свидетелката да продължи показанията си — заяви неочаквано съдията. Беше отегчен. Доставяше му удоволствие да гледа Доминик. Освен това знаеше, че зрителите се наслаждават на спектакъла и на възбудата от скандала, макар че симпатиите им са на страната на Хоптън Стодард.