Обръщаше се към него за съвет накратко, между другото, внимавайки да не го бави: когато се хранеха, на вратата на асансьора, когато той излиза, или в хола, когато прекъсваше важно радиопредаване, за да се чуе името на радиостанцията. Тя държеше да показва, че не си позволява да отнема нито секунда от ценното му време.
Тухи я изгледа изненадан, когато влезе в кабинета. Каза й:
— Разбира се, момичето ми. Не съм зает. Никога не съм зает за теб. Би ли намалила радиото?
Тя намали радиото и се свлече в едно кресло срещу него. Движенията й бяха непохватни и противоречиви, като юношески: беше изгубила навика да се движи уверено, но понякога с жест или с рязко движение на главата изразяваше сухо, надменно нетърпение, което бе започнала да проявява.
Погледна чичо си. Очите й зад очилата бяха неподвижни и напрегнати, но потайни. Каза:
— Какво правиш напоследък, чичо Елсуърт? Прочетох във вестниците, че е спечелено някакво голямо съдебно дело, с което си бил свързан. Зарадвах се. Не бях чела вестници от месеци. Толкова съм заета… Не, не е съвсем вярно. Имам време, но когато се прибера у дома, нямам сили за нищо, лягам и заспивам. Чичо Елсуърт, дали хората спят много, защото са изморени, или защото искат да избягат от нещо?
— Виж, скъпа, тези думи като че ли не са от твоята уста.
Тя поклати безпомощно глава:
— Знам.
— Какъв е проблемът?
Тя загледа върховете на обувките си. Устните й се движеха с усилие:
— Изглежда за нищо не ставам, чичо Елсуърт. — Вдигна очи към него. — Толкова съм нещастна.
Той я погледна мълчаливо, със сериозно лице и благи очи. Тя прошепна:
— Разбираш ли? — той кимна. — Нали не ми се сърдиш? Не ме презираш?
— Скъпа, как бих могъл?
— Не ми се искаше да казвам такова нещо. Дори на себе си. Не е само тази вечер, така е от дълго време. Просто ми позволи да ти кажа всичко, не се шокирай, трябва да го кажа. Все едно че отивам да се изповядам, както правех преди… не, не се връщам към религията, знам, че тя е само… средство за класова експлоатация, не мисли, че ще те измамя, след като ми го обясни толкова добре. Не ми липсва ходенето на църква. Просто… просто ми е нужно някой да ме изслуша.
— Кейти, скъпа, защо си толкова уплашена? Не бива. Особено когато си говорим двамата. Отпусни се, дръж се естествено и ми кажи какво става.
Тя го погледна с благодарност.
— Ти си… толкова чувствителен, чичо Елсуърт. Не исках да ти казвам, но ти се досети. Наистина съм уплашена. Защото… ти току-що го каза: дръж се естествено. А аз най-много се страхувам да се държа естествено. Защото съм покварена.
Той се засмя, но не обидно, а топло и смехът му опроверга нейното твърдение. Тя не се усмихна.
— Не, чичо Елсуърт, вярно е. Ще се опитам да ти обясня. От дете винаги съм искала да върша добрини. Мислех си, че всеки го иска, но вече не мисля така. Някои хора правят най-доброто, което могат, дори да грешат, но други просто не ги е грижа. Аз винаги съм се старала да върша добри неща. Вземах го много на сериозно. Разбира се, знам, че не съм надарена и тази тема, за доброто и злото, е твърде голяма за мен. Но чувствах, че каквото и да е доброто — доколкото за мен е възможно да го опозная, — ще правя най-доброто, за да живея с мисълта за него. Човек може да опита, нали? Това вероятно ти звучи ужасно детински.
— Не, Кейти. Продължавай, скъпа.
— Като начало знаех, че е зло да си егоист. Сигурна бях, че е така. Затова се опитвах никога да не искам нищо за себе си. Когато Питър изчезваше с месеци… Не, не мисля, че ще одобриш това.
— Кое, скъпа?
— Питър и мен. Затова няма да говоря по този въпрос. И без това не е важно. Е, ясно ти е защо бях толкова щастлива, когато дойдох да живея при теб. Ти си възможно най-близо до идеала за себеотрицание. Опитвах се да бъда като теб, по най-добрия възможен начин. Затова си избрах работата, която работя сега. Всъщност ти никога не си ми казвал, че трябва да избера точно нея, но някак усетих, че мислиш така. Не ме питай как го усетих — не беше нищо специално, само дребните неща, които ми казваш. Почувствах се уверена, когато започнах. Знаех, че нещастието произтича от егоизма и че човек може да бъде щастлив само, когато се посвети на другите. Ти си ми го казвал. Казват го и толкова много други хора. Дори най-великите хора в историята го повтарят от векове.