Думите му бяха заредени с напрежение. Тя разбра, че за него е по-трудно да говори, отколкото за нея да го слуша. Затова продължи да го слуша.
— Трябва да се научиш да не се страхуваш от света. Да не зависиш от него, както си зависима сега. Да не допускаш да те наранява, както стана в съдебната зала. Трябва да ти дам възможност да се научиш. Не мога да ти помогна. Трябва да намериш своя път и тогава ще се върнеш при мен. Няма да ме унищожат, Доминик, нито ще унищожат теб. Ти ще спечелиш, защото си избрала най-трудния начин да воюваш за своята свобода. Ще те чакам. Обичам те. Казвам го сега за всичките години, през които ще чакаме. Обичам те, Доминик.
Целуна и я пусна да си отиде.
XV
В девет часа следващата сутрин Питър Кийтинг кръстосваше нервно из стаята си, чиято врата бе заключил. Забрави, че е девет часа и Катрин го чака. Наложи си да я забрави, да забрави всичко, свързано с нея.
Заключи вратата заради майка си. Виждайки безсилната му ярост, предната вечер тя го накара да й каже истината. Призна, че се е оженил за Доминик Франкън и измисли някакво обяснение, че Доминик е извън града, за да уведоми за женитбата си възрастни роднини. Майка му изпадна във възторг и го засипа с въпроси. Той успя да избегне отговорите и да скрие паниката си. Не беше сигурен, че наистина има съпруга, която ще се върне при него сутринта.
Забрани на майка си да разгласява новината, но тя се обади на няколко души по телефона предишната вечер и на още няколко сутринта. Телефонът неспирно звънеше, нетърпеливи гласове питаха: „Вярно ли е?“, изразяваха удивление и поднасяха поздравления. Кийтинг си представяше как новината се разпространява из града, съдейки по имената и общественото положение на хората, които се обаждаха. Реши, че няма да вдига телефона. Сякаш цял Ню Йорк празнуваше, а единствен той стоеше херметично затворен в стаята си, безучастен, объркан и уплашен.
Почти по пладне звънна звънецът на входната врата. Той притисна длани до ушите си, за да не чуе кой идва и какво иска. Разнесе се гласът на майка му, толкова кресливо радостен, че прозвуча ужасно глупаво:
— Пити, скъпи, няма ли да дойдеш да целунеш жена си?
Той влетя в коридора. Доминик съблече визоновото си палто и меката кожа прати към ноздрите му полъх от студения въздух на улицата, примесен с нейния парфюм. Усмихна се мило, погледна го в очите и каза:
— Добро утро, Питър.
За миг остана вцепенен. Спомни си всичките телефонни обаждания и преживя триумфа, който те му бяха поднесли. Почувства се като мъж, движещ се на арената на препълнен стадион. В усмивката му сякаш грейнаха лъчи от светлинна дъга.
— Доминик, скъпа, сбъдна се една мечта!
Нямаше го усещането, че са обречени да се разбират. Бракът им беше такъв, какъвто го бяха замислили.
Изглежда тя беше доволна. Каза:
— Съжалявам, че не ме пренесе през прага, Питър.
Вместо да я целуне, пое ръката й и непринудено и нежно притисна устни над китката й.
Обърна се към майка си и каза енергично и тържествуващо:
— Майко, Доминик Кийтинг.
Майка му я целуна. Доминик отвърна на целувката. Г-жа Кийтинг захлипа:
— Скъпа, толкова съм щастлива, Бог да те благослови, не знаех, че си толкова красива!
Той се зачуди какво да прави, но Доминик бързо взе нещата в свои ръце, влезе в хола и каза:
— Нека първо да хапнем, а после ще ми покажеш жилището, Питър. Ще ми донесат вещите след около час.
Г-жа Кийтинг грейна: