— Елсуърт, нали е чудесно? — каза Кийтинг. Гледаше Доминик като човек, вторачен в огромна банкова сметка.
— Точно както очаквах — каза Тухи. — Нито повече, нито по-малко.
На масата Кийтинг поддържаше разговора, обзет от неудържимо желание да говори. Лееше думите, унесен като котка, която си играе в тревата.
— Всъщност, Елсуърт, Доминик пожела да те покани. Не съм я молил. Ти си ни първият официален гост. Мисля, че е чудесно. Тя е моята съпруга и най-добрият ми приятел. Колкото и да е глупаво, винаги съм си мислил, че не храните топли чувства един към друг. Бог знае защо съм решил така. И точно затова съм толкова доволен, че сега сме заедно, тримата.
— Значи не вярваш на математиката, така ли, Питър? — каза Тухи. — Защо се изненадваш? Някои цифри в комбинация трябва да дадат определен резултат. Ако събереш три числа като Доминик, теб и мен, ще се получи неизбежният сбор.
— Казват, че трима са цяла тълпа — засмя се Кийтинг. — Но това са празни приказки. Двама е по-добре от един, а понякога трима е по-добре от двама, зависи от случая.
— Единствената неточност в това отдавнашно клише — каза Тухи — е погрешното убеждение, че „тълпа“ е обидна дума. Точно обратното. Имаш щастливата възможност да се увериш. Бих добавил, че три е мистично и много важно число. Например Светата Троица. Или триъгълникът, без който нямаше да има филмова индустрия. Има толкова много варианти на триъгълника, не задължително злополучни. Като нас тримата — ето, аз съм в ролята на хипотенузата, доста подходяща роля, тъй като замествам своя антипод, съгласна ли си, Доминик?
Приключваха десерта, когато потърсиха Кийтинг по телефона. Чуха го от съседната стая как нетърпеливо и грубо дава инструкции на чертожник, останал до късно да работи по извънредна задача. Тухи погледна към Доминик и й се усмихна. Усмивката му каза всичко, което не можа да изрече по-рано. Лицето й не трепна. Тя не извърна очи от неговите, но изражението й се промени, сякаш се съгласяваше с него, вместо да се направи, че не разбира. Той би предпочел да срещне в погледа й отказ. Съгласието беше несравнимо по-презрително.
— Значи се върна при своите, така ли, Доминик?
— Да, Елсуърт.
— Няма ли вече да молиш за милост?
— Смяташ ли, че ще е необходимо?
— Не. Възхищавам ти се, Доминик… Как ти се струва? Мисля си, че Питър не е лош, макар че не е като мъжа, за когото и двамата се сещаме. Той сигурно превъзхожда всички, но ти никога не ще имаш възможност да узнаеш.
Вместо да се възмути, тя искрено се учуди.
— Какво имаш предвид, Елсуърт?
— Хайде, скъпа, вече не се преструваме, нали? Ти се влюби в Роурк от първия миг, когато го видя в салона на Кики Холкъм — ще ми позволиш ли да съм прям? — и поиска да спиш с него, но той дори не би се изплюл върху теб. От това произтича сегашното ти поведение.
— Така ли мислиш? — попита тя спокойно.
— Не е ли съвсем ясно? Пренебрегната жена. Също толкова ясно е, че Роурк е мъжът, когото ти желаеш. Желаеш го по най-първичен начин. А той дори не знае, че съществуваш.
— Надценила съм те, Елсуърт — каза тя. Изгуби всякакъв интерес към неговото присъствие, дори от любезност. Имаше отегчен вид. Той се намръщи, озадачен.
Кийтинг се върна. Тухи го потупа по рамото, докато минаваше край стола му.
— Преди да си тръгна, Питър, нека поговорим за преустройството на Храма на Стодард. Искам и там да си оставиш ръцете.
— Елсуърт…! — ахна Кийтинг.
Тухи се засмя.
— Не се сърди, Питър. Професионален жаргон. Доминик няма нищо против. Тя е бивша вестникарка.
— Какво има, Елсуърт? — попита Доминик. — Да не би да си се отчаял? Оръжията ти не са на обичайното ти ниво — Тя стана. — Искате ли да пием кафе в хола?
Хоптън Стодард добави щедра сума към обезщетението, което спечели от Роурк. Храмът на Стодард беше преустроен за новото си предназначение от група архитекти, избрани от Елсуърт Тухи: Питър Кийтинг, Гордън Л. Прескът, Джон Ерик Снайт и някой си на име Гъс Уеб, момче на двадесет и четири години, което подхвърляше нецензурни забележки, разминавайки се с достолепни жени на улицата. Той не бе изпълнявал самостоятелна архитектурна поръчка. Трима от архитектите имаха обществен и професионален престиж, какъвто липсваше на Гъс Уеб. Тухи го включи именно поради тази причина. От четиримата Гъс Уеб беше най-гръмогласен и най-самоуверен. Твърдеше, че не се страхува от нищо и наистина беше така. Всички бяха членове на Съвета на американските строители.