Съветът на американските строители се разрасна. След процеса на Стодард в клубовете Американската гилдия на архитектите имаше множество задълбочени неофициални дискусии. Отношението на АГА към Елсуърт Тухи не беше много сърдечно, особено след учредяването на неговия Съвет. Но процесът внесе едва доловима промяна. Мнозина членове отбелязаха, че всъщност статията в „Един тих глас“ предизвика делото Стодард и че трябва да се отнасят внимателно към човек, който може да убеди един клиент да заведе дело. Предложиха Елсуърт Тухи да бъде поканен да изнесе реч пред АГА на един от нейните обеди. Някои членове възразиха, включително Гай Франкън. Най-ревностният противник на идеята се оказа млад архитект, който произнесе красноречива реч. Гласът му трепереше от смущение, че говори пред публика за първи път. Каза, че се възхищава от Елсуърт Тухи и винаги е споделял социалните му идеали, но ако група хора усетят, че някой придобива власт над тях, идва време да се воюва с този човек. Мнозинството гласува против неговото мнение. Елсуърт Тухи бе поканен да говори на обед пред многобройна публика. Тухи произнесе остроумна и изискана реч. Много членове на АГА се присъединиха към Съвета на американските строители. Джон Ерик Снайт бе един от първите.
Четиримата архитекти, които се заеха с преустройството на Храма на Стодард, се събраха в кабинета на Кийтинг. На масата бяха разгърнати чертежите на Храма, снимки на първите скици на Роурк, получени от строителния предприемач и глинен макет, поръчан от Кийтинг. Поговориха за депресията и бедствените й последици за строителството. Поговориха за жени и Гордън Л. Прескът разказа няколко вица. Изневиделица Гъс Уеб вдигна юмрук, стовари го върху покрива на неизсъхналия макет и го разплеска на масата.
— Момчета, да се хващаме на работа — каза той.
— Гъс, кучи сине — каза Кийтинг, — това нещо струва пари.
— Топки! — каза Гъс. — Няма да го плащаме.
Всеки от четиримата имаше комплект фотокопия на оригиналните чертежи с подпис „Хауърд Роурк“ в ъгъла. Много вечери, в продължение на седмици те чертаха своите версии направо върху оригиналите, опитвайки се да ги преправят и подобрят. Отне им повече време, отколкото очакваха. Направиха повече промени от необходимото. Изглежда им доставяше удоволствие. Като свършиха, съчетаха четирите версии. На никого от тях не се бе случвало да работи с такава наслада. Водеха дълги приятелски дискусии, в които възникваха незначителни разногласия. Веднъж Гъс Уеб възкликна:
— По дяволите, Гордън, след като ти правиш кухнята, тоалетните ще са мои. — Но това бяха дреболии. Чувстваха се единни и болезнено привързани един към друг. Бяха като братство, в името на което мъжът би устоял на мъчения, за да не издаде останалите.
Храмът на Стодард не бе разрушен, а разделен на пет етажа, със спални помещения, класни стаи, лекарски кабинет, кухня и пералня. Фоайето бе облицовано с цветен мрамор, стълбите имаха парапети от ръчно обработен алуминий, душ-кабините бяха от стъкло, в стаите за отдих бяха поставени коринтски пиластри, обвити в лъскаво фолио. Огромните прозорци останаха непроменени, но прерязани от етажите.
Четиримата архитекти решиха да постигнат ефект на хармония и да не използват нито един исторически стил в чист вид. Питър Кийтинг проектира полудорийски портал от бял мрамор над главния вход и венециански балкони, за които бяха изрязани нови врати. Джон Ерик Снайт проектира полуготическа куличка с разпятие на върха и плетеници от стилизирани акантови листа, изваяни във варовика на стените. Гордън Л. Прескът проектира полуренесансовия корниз и остъклената тераса, издадена от третия етаж. Гъс Уеб проектира кубистична украса около първоначалните прозорци и модерен неонов надпис на покрива: „Дом Хоптън Стодард за недоразвити деца.“
— Революцията започва и всяко дете в страната ще има такъв дом! — каза Гъс Уеб, гледайки завършената сграда.
Оригиналният й вид беше разпознаваем — но не като труп с милосърдно пръснати части, а като съсечено тяло, чиито парчета са събрани на едно място.
Обитателите на Дома се нанесоха през септември. Тухи подбра малоброен квалифициран персонал. По-трудно се оказа да се намерят деца, отговарящи на условията за настаняване. Наложи се повечето от тях да бъдат взети от други заведения. Верни на каузата дами избраха шейсет и пет деца на възраст от три до петнадесет години. Дамите бяха толкова старателни, че отхвърляха децата, които могат да бъдат излекувани и избираха безнадеждните случаи. Сред тях бяха петнадесетгодишно момче, което не можеше да говори, ухилено дете, което не можеше да се научи да чете и да пише, момиче, родено без нос, с баща, който й беше и дядо. Едно от децата, на име Джаки, беше с неопределена възраст и пол. Влязоха в новия си дом с празни втренчени очи, сякаш загледани в смъртта.