Той имаше само два юмрука. Те разполагаха с пет юмрука и нож, но това беше без значение. Ударите им се стоварваха глухо, като върху твърда гума. Усещаха как нещо пресича устрема на ножа, той спира и се връща обратно. Биеха се с непреодолим противник. Той нямаше време да почувства ударите, беше толкова бърз, че болката не го застигаше, а увисваше във въздуха над мястото, където го бе улучила, но в следващия миг той вече бе другаде.
Сякаш между раменете си имаше двигател, придаващ кръгови движения на ръцете му. Виждаха се само кръговете, а ръцете бяха невидими, като спици на въртящо се колело. Кръгът се стоварваше непрекъснато, въртейки се неспирно. Едно от момчетата видя как ножът му се забива в рамото на Уайнънд, но рамото го оттласна надолу. Ножът проряза странично хълбока на Уайнънд и изхвръкна при колана му. Това бе последното, което момчето видя. Нещо се случи с брадичката му и то не усети как тилът му се блъсна в куп стари тухли.
Дълго време другите двама се биха с центрофугата, която пръскаше червени капки по стените. Но борбата беше безсмислена. Биеха се не с човек, а с безплътна човешка воля.
Когато се предадоха, стенейки между тухлите, Гейл Уайнънд каза с нормален глас:
— Ще го направим на зазоряване — и си тръгна. Вече беше водач на бандата.
Ограбиха шлеповете на зазоряване, два дни по-късно. Справиха се блестящо.
Гейл Уайнънд живееше с баща си в мазето на стара къща в центъра на Хелс Кичин. Баща му беше докер, висок, мълчалив и неграмотен. Не беше ходил на училище, също като баща си и дядо си. Семейството не познаваше нищо друго, освен бедността. Но някъде далеч назад в родословието си имаха аристократичен корен, прославен благороден предшественик. След това се бе случила отдавна забравена трагедия, която бе запратила потомците му в калта. В поведението на всички представители на семейство Уайнънд у дома, в кръчмата или в затвора имаше нещо, което ги отличаваше от средата им. Бащата на Гейл беше известен на пристанището като Херцога.
Гейл беше на две години, когато майка му почина от туберкулоза. Беше единствено дете. Имаше смътен спомен за голяма драма в брака на баща му. Виждал бе снимка на майка си, която нито приличаше на жените от квартала, нито бе облечена като тях. Беше много красива. Когато умря, баща му изгуби интерес към живота. Той обичаше Гейл, но с обич, която не изисква повече от две изречения на седмица.
Гейл не приличаше нито на баща си, нито на майка си. Носеше чертите на далечен прародител. Отдалечеността във времето се измерваше не в поколения, а във векове. Беше много по-висок от връстниците си и твърде слаб. Момчетата му измислиха прозвището Ластичния Уайнънд. Не беше ясно какво използва вместо мускули, знаеше се само, че има някакъв заместител.
От ранно детство започна да работи. Първо продаваше вестници на улицата. Един ден влезе при шефа на разпространителите и му каза, че трябва да предложат нова услуга — доставка сутрин на вестниците по домовете на читателите. Обясни как и защо продажбите рязко ще се увеличат.
— Така ли? — каза шефът.
— Сигурен съм, че ще проработи — каза Уайнънд.
— Но ти не командваш тук — каза шефът.
— Ти си глупак — каза Уайнънд.
Уволниха го.
Тръгна на работа в бакалия. Изпълняваше поръчки, метеше влажния дървен под, подреждаше бурета със загнили плодове, обслужваше клиентите, търпеливо отмерваше фунт брашно или пълнеше кана с мляко от огромен бидон. Беше като валяк, използван за гладене на носни кърпи. Но стискаше зъби и си вършеше работата. Един ден обясни на собственика колко добре би било да наливат млякото в бутилки, като уиски.
— Млъквай и отивай да обслужиш госпожа Съливан — каза собственикът, — и не ми разправяй врели-некипели за моя бизнес. Не ти командваш тук.
Уайнънд обслужи госпожа Съливан и си замълча.
После постъпи на работа в билярдна зала. Миеше плювалниците и почистваше след пияниците. Чуваше и виждаше неща, които му създадоха имунитет от учудване за цял живот. Положи големи усилия и се научи да мълчи, да стои на мястото, което му сочеха другите, да приема глупостта за свой господар. Научи се да чака. Никой не разбра какво чувства. Изпитваше най-различни чувства към хората, но уважението не беше сред тях.