— Ами… Доминик, струва ми се.
— Точно така. И тъй като ти не можеш да се добереш до Уайнънд, а дори и да се добереш, едва ли ще ти е от полза, не мислиш ли, че Доминик е тази, която ще успее да го убеди?
Кийтинг се вторачи в него.
— Да не си луд, Елсуърт?
Доминик се наведе, явно проявявайки интерес.
— Доколкото съм чувала — каза тя — Гейл Уайнънд прави услуги на жени, само ако са красиви. А ако са красиви, не го прави като услуга.
Тухи я изгледа, за да подчертае, че не отрича думите й.
— Глупости — възрази Кийтинг. — Как би могла Доминик да стигне до него?
— Като се обади в кантората му и поиска среща — каза Тухи.
— А кой ти каза, че той ще се съгласи?
— Каза ми го самият той.
— Кога?!
— Късно снощи. Или рано тази сутрин, за да съм точен.
— Елсуърт! — ахна Кийтинг и добави: — Не мога да повярвам.
— Но аз вярвам — каза Доминик, — иначе Елсуърт не би подел този разговор. — Усмихна се на Тухи. — Значи Уайнънд ти обеща да се срещне с мен?
— Да, скъпа.
— Как успя?
— Предложих му убедителен аргумент. Но не бива да отлагаме. Трябва да му се обадиш още утре — ако желаеш.
— Защо да не се обади още сега? — каза Кийтинг. — Да, всъщност е много късно. Първата ти работа утре сутринта е да му се обадиш.
Тя го погледна с полузатворени очи и замълча.
— Отдавна не си проявявала активен интерес към кариерата на Питър — каза Тухи. — Би ли се заела с трудна задача като тази заради Питър?
— Ако Питър иска, ще се заема.
— Ако искам ли? — извика Питър. — И двамата ли сте полудели? Та това е шансът на живота ми… — Забеляза любопитните им погледи и отсече: — Пълни глупости!
— Кое наричаш глупости, Питър? — попита Доминик.
— Ще допуснеш ли да те спрат хорските приказки? Съпругата на всеки архитект би пропълзяла на четири крака в името на такъв шанс, за да…
— Такъв шанс няма да получи съпругата на никой друг архитект — каза Тухи. — Никой друг архитект няма съпруга като Доминик. Винаги си бил толкова горд с нея, Питър.
— Доминик може да се грижи сама за себе си при всякакви обстоятелства.
— Несъмнено.
— Добре, Елсуърт — каза Доминик. — Утре ще се обадя на Уайнънд.
— Елсуърт, ти си върхът! — каза Кийтинг, без да я погледне.
— Вече бих изпил едно питие — каза Тухи. — Трябва да го отпразнуваме.
Кийтинг забърза към кухнята, а Тухи и Доминик се погледнаха. Той се усмихна. Хвърли поглед към вратата, от която излезе Кийтинг и кимна леко на Доминик, видимо доволен.
— Очакваше го, нали? — каза Доминик.
— Разбира се.
— Кажи сега, каква е истинската ти цел, Елсуърт?
— Искам да ти съдействам да спечелиш „Стоунридж“ за Питър. Наистина е страхотна поръчка.
— Защо толкова държиш да преспя с Уайнънд?
— Няма ли да е интересно преживяване за всички участници?
— Не си доволен от начина, по който се развива моят брак, нали, Елсуърт?
— Не съвсем. Само около петдесет процента. Е, нищо в този свят не е съвършено. Човек взима каквото може, после опитва отново.
— Ти много държеше Питър да се ожени за мен. Макар да знаеше по-добре от Питър или от мен какъв ще е резултатът.
— Питър нямаше никаква представа.
— Ето че успя, но само петдесет процента. Докара Питър Кийтинг точно докъдето искаше — водещият архитект в страната е полепнал като кал по галошите ти.
— Никога не съм харесвал твоя начин на изразяване, но винаги е точен. Аз бих казал, че той сега е душа, размахваща опашка. Твоят език е по-мек.
— Какво ще кажеш за другите петдесет процента, Елсуърт? Провал ли?
— Почти пълен. Грешката е моя. Трябваше да се досетя, че човек като Питър Кийтинг, дори в ролята на съпруг, не е в състояние да те сломи.
— Откровен си.
— На времето ти казах, че това е единственият начин, който може да има успех при теб. Освен това едва ли са ти били нужни две години, за да разбереш какво съм целял с този брак.
— И сега смяташ, че Гейл Уайнънд ще доведе работата докрай ли?
— Може би. Ти как мислиш?
— Мисля, че отново съм само второстепенен проблем. Не го ли нарече веднъж „допълнителна печалба“? Какво имаш против Гейл Уайнънд?