— Смятах да ви го кажа… ако ми бяхте дали възможност.
— Забавлявахте ли се?
— Тогава не се забавлявах. Харесваше ми работата тук.
— Вие сте единствената, която го казва в тази сграда.
— По-скоро съм единият от двама души, които го казват.
— Кой е другият?
— Вие, господин Уайнънд.
— Не бъдете толкова сигурна. — Вдигна глава и му се стори, че очите и се смеят. Попита я: — Казахте го, за да ми поставите клопка ли?
— Да, така е — отговори тя спокойно.
— Доминик Франкън… — повтори той, сякаш говореше на себе си. — Харесваха ми вашите статии. Почти ми се иска да сте тук, за да ме помолите да се върнете на работа.
— Тук съм заради „Стоунридж“.
— Да, разбира се. — Той се облегна, готвейки се да изслуша дълга реч с цел убеждаване. Интересно му бе да чуе какви аргументи е подбрала и как ще действа като молителка. — Какво имате да ми кажете?
— Бих искала да възложите тази поръчка на моя съпруг. Наясно съм, че нямате причина да го правите, освен ако в замяна се съглася да преспя с вас. Ако смятате, че това е достатъчна причина, аз съм готова да го сторя.
Той я гледаше мълчаливо, без да допусне лицето му да изрази каквато и да било реакция. Тя седеше и го гледаше, леко изненадана от изпитателния му поглед, сякаш думите й не заслужаваха особено внимание. Въпреки че трескаво я наблюдаваше, той не успя да открие в изражението й нищо, освен невероятна, невъзмутима чистота.
Каза й:
— Точно това смятах да ви предложа. Но не толкова безцеремонно и не на първата ни среща.
— Спестих ви време и лъжи.
— Много ли обичате съпруга си?
— Презирам го.
— Може би вярвате, че е гений в изкуството?
— Според мен той е третокласен архитект.
— Тогава защо постъпвате така?
— Доставя ми удоволствие.
— Мислех, че съм единственият, който действа с такива подбуди.
— Не би трябвало да ви прави впечатление. Едва ли за вас оригиналността е добродетел, г-н Уайнънд.
— Всъщност не ви е грижа дали съпругът ви ще получи „Стоунридж“, нали?
— Не.
— И нямате желание да преспите с мен?
— Никакво.
— Бих се възхитил от жена, която ми изнася такъв спектакъл. Само че не е спектакъл.
— Не. Моля ви, не ми се възхищавайте. Опитвам се да го предотвратя.
Когато се усмихваше, лицевите му мускули не трепваха. Загатнатият присмех бе постоянно на лицето му и за миг се засилваше, а после едва доловимо отслабваше. Сега беше по-силен.
— Всъщност — каза той — вашата главна подбуда в крайна сметка съм аз. Имате желание да ми се отдадете. — Видя как тя не можа да овладее погледа си и добави: — Не, не се наслаждавайте на мисълта, че съм изпаднал в такава огромна заблуда. Нямам предвид обичайния, а точно обратния смисъл на думата. Нали казахте, че ме смятате за предпоследния човек в света? Вие не искате „Стоунридж“. Искате да се продадете с най-долния мотив на най-долния човек, когото намерите.
— Не очаквах да го разберете — призна тя.
— Вие искате да направите нещо, което правят понякога мъжете, но не и жените — да изразите чрез сексуален акт крайното си презрение към мен.
— Не, господин Уайнънд. Към себе си.
Тънките му устни леко помръднаха, сякаш доловиха първия знак за лично разкриване, което бе неволно и следователно бе проява на слабост, и здраво го задържаха. Той каза:
— Повечето хора са готови на всичко, за да се убедят в самоуважението си.
— Да.
— И, разбира се, стремежът към самоуважение доказва липсата му.
— Да.
— Тогава какъв смисъл има човек сам да се презира?
— Искате да кажете, че не мога да се презирам ли?
— И че никога не ще можете.
— Не очаквах, че ще разберете и това.
— Няма да казвам нищо повече… защото ще престана да бъда предпоследният човек в света и ще се окажа неподходящ за вашата цел. — Стана. — Да ви кажа ли официално, че приемам вашето предложение?
Тя кимна в потвърждение.
— Всъщност — каза той — все ми е едно кого ще избера да построи „Стоунридж“. Никога не съм наемал добър архитект за сградите, които съм строил. Давам на обществото онова, което иска. Известно време се затруднявах с този избор, защото ми е писнало от некадърниците, които работят за мен, а освен това е трудно да се взима решение без критерии или причини. Сигурен съм, че нямате нищо против да ви го кажа. Наистина съм ви благодарен, че ми предложихте много по-добър мотив, отколкото се надявах да открия.