Стана и се облече. В банята намери кърпата за ръце, която тя бе използвала и захвърлила. Взе я, притисна я към лицето си и я задържа дълго. Не изпита мъка, а неопределимо вълнение. Не разбираше какво става, само си даде сметка, че я е обичал два пъти — вечерта, когато Тухи се обади по телефона, и в този миг. После разтвори ръка и пусна кърпата на пода, все едно че изтече между пръстите му.
Отиде в кантората и се хвана на работа, както обикновено. Никой не знаеше, че се развежда, а и той нямаше желание да уведомява когото и да било. Нийл Дюмон му намигна и каза:
— Пит, отслабнал си.
Кийтинг сви рамене и му обърна гръб. Този ден му се повдигаше от Дюмон.
Тръгна си рано. Теглеше го неясен инстинкт. Първоначално му напомняше на глад, но постепенно се избистри. Трябваше да се види с Елсуърт Тухи. Трябваше да намери Тухи. Почувства се като оцелял от корабокрушение, който плува към далечна светлина.
Вечерта се довлече до апартамента на Елсуърт Тухи. Влезе и изпита смътно задоволство от самообладанието си, защото Тухи сякаш не забеляза нищо необичайно в изражението му.
— О, здравей, Питър — каза весело Тухи. — Чувството ти за време не е най-точното. Идваш във възможно най-неподходящата вечер. Страшно съм зает. Но не се притеснявай. Та нали приятелите са точно затова, да идват в неудобно време? Сядай, ще ти обърна внимание след минутка.
— Съжалявам, Елсуърт. Налага се.
— Чувствай се като у дома си. Ще ме извиниш за малко, нали?
Кийтинг седна и зачака. Тухи нанасяше на ръка бележки по текст, написан на машина. Подостри един молив. Звукът застърга като трион по нервите на Кийтинг. Наведе се над текста и зашумоля с листовете.
След половин час остави хартиите и се усмихна на Кийтинг.
— Готово. — Кийтинг направи леко движение напред. — Стой — каза Тухи, — трябва да завъртя един телефон.
Набра телефона на Гъс Уеб.
— Здравей, Гъс. Как си, човече, приличаш на подвижна реклама за противозачатъчни? — Кийтинг не беше чувал Тухи да говори с толкова фамилиарен тон, с нюанс на близост, граничеща с неприличност. Чу пронизителния глас на Уеб, който отвърна нещо и се разсмя. От слушалката продължиха да се носят резки звуци, идващи дълбоко отвътре, като прокашляне. Думите не се чуваха, само звучаха невъздържано и дръзко, прекъсвани от пронизителен смях.
Тухи се облегна на стола, заслушан и полуусмихнат.
— Да — произнасяше той от време на време. — Аха… Ти го каза, момче… Съвсем сигурно… — Облегна се още по-назад и качи на бюрото единия си крак, обут в лъсната остра обувка. — Слушай, момче, исках да ти кажа да си внимателен със стария Басет за известно време. Сигурен съм, че харесва работата ти, но засега не го шокирай много. Без грубости, нали? Дръж си затворен големия отвор на лицето… По дяволите, знаеш много добре кой съм, та ти го казвам… Точно така… Това е положението, момче… О, така ли направи? Добре, красавецо… Добре, бай-бай… чакай, Гъс, чу ли вица за англичанката и водопроводчика? — Разказа вица. От слушалката се разнесе пронизителен шум. — Хайде, и внимавай как се държиш и как храносмилаш, красавецо. Лека нощ.
Тухи затвори телефона и каза:
— И така, Питър — протегна се, стана, приближи се до Кийтинг и се изправи пред него, полюшвайки се на малките си крака. Блестящите му очи бяха изпълнени с добронамереност.
— И така, Питър, какво става? Да не би светът да се е срутил под носа ти?
Кийтинг бръкна във вътрешния си джоб и извади жълт изпомачкан чек с неговия подпис, за сумата от десет хиляди долара, платими на Елсуърт М. Тухи. Подаде го на Тухи, но не с жест на дарител, а на просяк.
— Моля те, Елсуърт… ето… вземи го… за благородна кауза… за Симпозиума за социални изследвания… или за каквото решиш… ти знаеш най-добре… за благородна кауза…
Тухи пое чека с върха на пръстите си, като мръсна монета, изкриви глава, свивайки признателно устни и хвърли чека на бюрото.
— Много благородно от твоя страна, Питър. Наистина много щедро. По какъв повод?
— Елсуърт, помниш ли какво ми каза веднъж — че няма значение какви сме или какво правим, стига да помагаме на другите? Че само това има значение? Това е добро дело, нали? И чисто?