— Осем и осемдесет за два билета за премиерата — каза Джулс Фауглър. — Ще бъде най-големият хит на сезона.
Джулс Фауглър се обърна и видя, че Тухи го гледа. Тухи се усмихваше, но усмивката му не беше лека или безгрижна; тя изразяваше одобрително отношение към нещо, което той наистина смяташе за много сериозно. Фауглър гледаше хората презрително, но когато погледът му се насочи към Тухи, в него за миг се появи разбиране.
— Защо не станеш член на Съвета на американските писатели, Джулс? — попита Тухи.
— Аз съм индивидуалист — каза Фауглър. — Не вярвам в никакви организации. Да не би да се налага?
— Не, ни най-малко — отвърна весело Тухи. — Не и на теб, Джулс. Нямам на какво да те науча.
— Харесва ми, Елсуърт, че никога не е необходимо да ти се обяснявам.
— По дяволите, тук няма нужда нищо да обясняваш. Ние сме шест сродни души.
— Пет — каза Фауглър. — Не харесвам Гъс Уеб.
— Защо? — попита Гъс, без да се обижда.
— Защото не си мие ушите — отвърна Фауглър, сякаш въпросът беше зададен от трети човек.
— Това ли било — каза Гъс.
Айк се бе надигнал от стола, вторачен във Фауглър, и се чудеше дали да си поеме въздух.
— Харесвате ли пиесата ми, господин Фауглър? — успя да промълви.
— Не съм казал, че я харесвам — отвърна студено Фауглър. — Мисля, че смърди. Затова е върховна.
— О — каза Айк. Разсмя се и си отдъхна. Погледът му премина по лицата в стаята, изпълнен с лукаво тържество.
— Да — каза Фауглър, — моят подход на критик е същият като вашия подход на автор. Мотивите ни са еднакви.
— Ти си голяма работа, Джулс.
— Господин Фауглър, моля.
— Вие сте върхът, вие сте най-големият негодник на земята, господин Фауглър.
Фауглър обърна с върха на бастуна страниците на ръкописа в краката си.
— Не те бива да пишеш на машина, Айк.
— По дяволите, да не съм машинописка. Аз съм творец.
— След премиерата ще можеш да си вземеш секретарка. Ще се чувствам длъжен да хваля пиесата — най-малкото за да предотвратя бъдещи безчинства с пишещата машина, като това тук. Пишещата машина е чудесен инструмент и не бива да бъде осквернявана.
— Добре де, Джулс — каза Ланслът Клоуки, — ти си остроумен, много знаеш, много си умен и те бива да се измъкваш… но защо искаш да похвалиш този боклук?
— Защото е точно както го нарече ти — боклук.
— Няма логика, Ланс — каза Айк. — Не е логично от космическа гледна точка. Някой написва добра пиеса и тя бива хвалена, но това е нищо. Всеки може да го направи. Всеки, който има талант — а талантът е въпрос на жлези. Съвсем друго е някой да напише калпав текст и той да бъде хвален — опитай да го направиш.
— Правил го е — каза Тухи.
— Въпрос на лично мнение — каза Ланслът Клоуки. Вдигна празната си чаша и засмука последното късче лед.
— Айк е много по-наясно от теб, Ланс — каза Джулс Фауглър. — Току-що с малката си реч доказа, че е истински мислител. Между другото речта беше далеч по-добра от пиесата му.
— Това ще е тема на следващата ми пиеса — каза Айк.
— Айк изказа своите аргументи — продължи Фауглър. — И аз моите. А също и ти, Ланс. Помисли върху моя случай, ако искаш. Какво постига критикът, като похвали добра пиеса? Абсолютно нищо. В този случай критикът се свежда до изтъкнат куриер между автора и публиката. Какво печеля аз от такова нещо? Дошло ми е до гуша. Имам право да впечатля хората със собствената си личност. Иначе ще съм неудовлетворен — а аз не вярвам в неудовлетворението. Но ако един критик е способен да наложи съвършено бездарна пиеса — ах, нали ти е ясна разликата! Затова аз ще превърна в хит… как се казваше пиесата ти, Айк?
— Не те засяга, задник такъв — каза Айк.
— Моля?
— Това е заглавието на пиесата.
— А, ясно. Затова аз ще направя хит от „Не те засяга, задник такъв“.
Лоис Кук се изсмя високо.
— Всички вие вдигате твърде много шум — каза Гъс Уеб, изтегнат на земята, с ръце кръстосани под главата си.
— А сега нека да поразсъждаваме за твоя случай, Ланс — продължи Фауглър. — Какво удовлетворение търси кореспондентът, отразяващ световните събития? Хората четат за какви ли не международни кризи и ти ще си доволен, ако изобщо забележат името ти. Но ти си не по-лош от който и да е генерал, адмирал или посланик. Имаш право да станеш известен. Затова ти постъпи мъдро. Изписа цяла книга, пълна с глупости — да, с глупости, — но морално оправдана. Умно я написа. Използва световните катастрофи като декор, на който да откроиш противната си незначителна личност. Ланслът Клоуки се напил на международна конференция. Ланслът Клоуки преспал с разни хубавици по време на нашествие. Ланслът Клоуки хванал дизентерия в гладуваща страна. Защо не, Ланс? Пробута книгата, нали? С помощта на Елсуърт, разбира се!