В европейските страни, най-вече в Германия, отдавна назряваше нова школа в строителството: четири стени, покрити с плосък покрив, с много малко отвори. Наричаше се нова архитектура. Освобождаването от тираничните правила, за което се бореше Камерън, свободата, която налага на строителя творец нова огромна отговорност, бе принизена до отказ от всякакво усилие, дори от познаване на историческите стилове. Така възникна нов набор от непоклатими правила — дисциплина на умишлена некомпетентност, творческа немощ, издигната в система, демонстративна посредственост.
„Сградата сама създава красотата си, а украсата й е част от правилата на темата и структурата й“, казваше Камерън. „Сградата няма нужда от красота, украса и тема“, казваха новите архитекти. Беше лесно за казване. Камерън и още неколцина други проправиха пътя и го настлаха с цената на живота си. Други мъже, много повече на брой, които умееха единствено да имитират Партенона, усетиха опасността и откриха нов път към сигурността: да тръгнат по пътя на Камерън, но той да ги отведе към нов Партенон — по-лесен, Партенон във формата на сандък от стъкло и бетон. Палмата се бе издигнала към светлината, но плесента плъзна, за да се храни с нея, деформира я и я покри, за да я дръпне обратно в общата джунгла.
Джунглата си каза думата.
В „Един тих глас“, с подзаглавие „Плувам по течението“, Елсуърт Тухи написа:
Дълго време не се решавахме да признаем мощното явление, известно като Модерна архитектура. Подобна предпазливост е характерна за всеки, който носи отговорността да направлява вкусовете на обществото. Често се случва отделни отклонения да се възприемат погрешно като движение с широка подкрепа. Човек трябва да внимава да не им придава значение, което те не заслужават. Но Модерната архитектура издържа изпитанието на времето, тя отвърна на едно очакване на масите и ние сме щастливи да я приветстваме.
Тук е мястото да изкажем признателност към пионерите на това движение, един от които е покойният Хенри Камерън. Някои от неговите творби са предвестници на новото великолепие. Но като всички пионери и той не успя да скъса с предразсъдъците, наследени от миналото, със сантименталността на средната класа, от която произхожда. Не устоя на суеверието на красотата и украсата, но украса според неговите представи и следователно много по-посредствена от установените исторически форми.
Нужна бе силата на широко колективно движение, която да изведе Модерната архитектура до нейната истинска и пълноценна форма. Сега вече тя се налага в целия свят, но не като хаотични индивидуални приумици, а като последователна, организирана дисциплина със сурови изисквания към твореца. Едно от тези изисквания е да се подчини на колективната същност на своето изкуство.
Принципите на тази нова архитектура са формулирани във внушителния процес на масовото творчество. Те са строги като правилата на класицизма. Изискват простота без труфила, подобна на честността на обикновения непретенциозен човек. Така, както отминаващата епоха на международните банкери налагаше всяка сграда да има пищен корниз, сега новата епоха повелява всяка сграда да е с плосък покрив. Също както имперската епоха изисквала всяка къща да има ъглови прозорци — символ на слънчевата светлина, която огрява всички.
Във формите на новата архитектура ценителят ще види красноречив социален смисъл. При старата система на експлоатация най-полезните елементи в обществото — хората на труда — не можеха да осъзнаят своето значение, техните практически функции бяха прикривани и замаскирани. Господарят нареждаше на слугите си да се обличат в ливреи със златни обшивки. Това намираше отражение и в архитектурата от този период; функционалните елементи на сградата — врати, прозорци, стълбища — бяха скрити под куп излишни украси. Но в модерната сграда точно тези полезни елементи — символите на тежкия труд — излизат наяве. Дали това не е гласът на един нов свят, в който работникът ще бъде господар?
Като най-добър пример за Модерната архитектура в Америка предлагаме на вашето внимание новия завод на компанията „Басет Бръш“, който скоро ще бъде завършен. Малката сграда въплъщава със скромните си размери цялата строга простота на новата дисциплина и е убедителен пример за Великолепието на Малките неща. Проектирана е от Огъстъс Уеб, млад архитект с голямо бъдеще.