Срещайки Тухи няколко дни по-късно, Питър Кийтинг смутено попита:
— Кажи ми, Елсуърт, така ли мислиш наистина?
— За какво?
— За модерната архитектура.
— Разбира се, че така мисля. Хареса ли ти малката ми статия?
— Мисля, че е чудесна. Много убедителна. Но кажи ми, Елсуърт, защо… защо избра Гъс Уеб? Та нали и аз проектирах няколко модернистични сгради през последните години. „Палмър Билдинг“ е доста изчистена, „Моури Билдинг“ е почти само покрив и прозорци, складът на Шелдън е…
— Питър, не бъди егоист. Направих доста неща за теб, нали? Нека да подкрепя и някой друг.
На един официален обяд Кийтинг бе поканен да произнесе слово за архитектурата:
— Премисляйки кариерата си, стигам до извода, че съм се придържал към един солиден принцип: че постоянната промяна е житейска необходимост. Тъй като сградите са неделима част от живота, следва, че архитектурата трябва да се променя постоянно. Никога не съм имал архитектурни предразсъдъци. Опитвал съм се да се вслушвам във всички гласове на нашето време. Фанатиците, които тръбят, че всички сгради трябва да са модернистични, са не по-малко тесногръди от консерваторите, които настояват да използваме само историческите стилове. Не се оправдавам за сградите, които съм проектирал, следвайки класическата традиция. Те са съобразени с нуждите на своята епоха. Не се оправдавам и за сградите, които съм проектирал в модерен стил. Те са предвестник на по-добро бъдеще. Моето мнение е, че придържането към този принцип носи удовлетворението и щастието да си архитект.
Новината, че Питър Кийтинг е избран да проектира „Стоунридж“, предизвика положителен отзвук в обществото и множество ласкателни отзиви и завист в професионалните среди. Той се опита да се отдаде на познатото удоволствие от славата. Напразно. Изпита само някакво бледо подобие на задоволство.
Проектът за „Стоунридж“ му се стори непосилен. Вече не го смущаваха обстоятелствата, при които му бе възложен. Те също избледняха и олекнаха в мислите му, прие ги с примирение и почти ги забрави. Нямаше сили да се заеме с проектирането на многобройните къщи в „Стоунридж“. Чувстваше се много изморен. Събуждаше се изморен и цял ден мислеше кога ще може отново да си легне.
Прехвърли „Стоунридж“ на Нийл Дюмон и Бенет.
— Действайте — каза изморено, — направете го както намерите за добре.
— В какъв стил, Пит? — попита Дюмон.
— Изберете някакъв стил, който да се хареса на собствениците на фамилни къщи. Смекчете го заради коментарите в пресата. Включете и исторически, и модерни елементи. Както решите. Все ми е едно.
Дюмон и Бенет се хванаха на работа. Кийтинг промени леко някои покриви, пречерта някои прозорци. Офисът на Уайнънд одобри предварителния проект. Кийтинг не разбра дали Уайнънд го е одобрил лично. Повече не се видяха с Уайнънд.
Месец след заминаването на Доминик Гай Франкън обяви, че се пенсионира. Кийтинг го бе уведомил за развода, без никакви обяснения. Франкън прие новината спокойно и каза:
— Знаех, че ще стане така. Всичко е наред, Питър. Вероятно никой от двама ви не е виновен.
Не си казаха нищо повече. Когато съобщи, че се пенсионира, Франкън напомни:
— Мина много време, откакто ти казах, че ще настъпи този миг. Изморен съм. Желая ти успех, Питър.
Кийтинг се почувства потиснат от мисълта, че ще трябва да поеме сам цялото бреме на фирмата, че на вратата ще бъде изписано само неговото име. Имаше нужда от съдружник. Избра Нийл Дюмон. Нийл беше изискан и елегантен, като Лусиъс Хайер. Фирмата бе преименувана на Питър Кийтинг & Корнилиъс Дюмон. Група приятели отпразнуваха събитието с пиянско тържество, на което Кийтинг не отиде. Обеща, че ще отиде, но забрави. Усамоти се за уикенда в снежен курорт и си спомни за празненството едва сутринта на следващия ден, вървейки сам по заледения селски път.
„Стоунридж“ беше последният договор, който подписа фирмата „Франкън&Кийтинг“.
VII
Доминик слезе от влака в Ню Йорк. Уайнънд я чакаше на гарата. Нито му беше писала, нито се бяха чували през седмиците, които прекара в Рино. Не бе уведомила никого, че се връща. Но щом го зърна на перона, изправен, спокоен и решителен, разбра, че е поддържал връзка с адвокатите й, че е следил всяка стъпка от бракоразводното дело, узнал е на коя дата се е произнесъл съдът, знаел е часа, в който се е качила във влака и номера на купето.