— Повтори пак, Алва.
— Да не би да не знаеш, че Гейл не допусна нито един от нашите хора да дойде тук? Че утре няма да имаме никакви репортажи, нито дори дописка, нито снимка, само два реда на осемнадесета страница?
— Не — каза тя, — не знаех.
Изненада го рязкото движение, с което тя се отдалечи от него и подаде чашата шампанско на първия срещнат, когото сбърка със сервитьор. Проби си път през тълпата към Уайнънд.
— Да си тръгваме, Гейл.
— Добре, скъпа.
Застана невярваща насред хола в неговия апартамент, опитвайки се да свикне с мисълта, че сега това е нейният дом, че е подходящият за нея дом.
Той я наблюдаваше. Не прояви желание да заговори или да я докосне, само я наблюдаваше в своя дом, където я доведе, издигайки я високо над града. Моментът беше толкова важен, че не биваше да го споделя дори и с нея.
Тя бавно прекоси стаята, свали шапката си и се облегна на ръба на една маса. Зачуди се защо обичайното й желание да говори малко и да се затваря рухваше пред него, защо усещаше необходимост да бъде ясна и откровена, каквато не можеше да бъде с никой друг.
— В крайна сметка стана онова, което искаше, Гейл. Ожени се така, както искаше да се ожениш.
— Да, струва ми се, че е така.
— Напразно се опитах да те изтезавам.
— Всъщност да. Но не ми беше особено трудно.
— Наистина ли?
— Не. След като ти поиска да е така, за мен беше само въпрос да си изпълня обещанието.
— Но на теб ти беше противно, Гейл.
— Крайно. И какво от това? Трудно ми беше в самото начало, когато ми го каза в колата. След това ми беше по-скоро приятно. — Говореше спокойно, отвръщайки на откровеността й с откровеност. Сигурна беше, че ще я остави да избира, ще прави същото, каквото прави тя, ще мълчи или ще признае всичко, което тя поиска.
— Защо?
— Не забеляза ли собствената си грешка — ако наистина е било грешка? Нямаше да се опиташ да ми причиниш болка, ако беше напълно безразлична към мен.
— Не. Не беше грешка.
— Умееш да губиш, Доминик.
— Мисля, че и с това си ме заразил, Гейл. И има нещо, за което искам да ти благодаря.
— За какво?
— Че си забранил вестниците на Уайнънд да пишат за нашата женитба.
Той я погледна и за миг в очите му се появи особена бдителност, после се усмихна.
— Не е в стила ти да ми благодариш за такова нещо.
— Не е в твоя стил да го правиш.
— Трябваше да го направя. Но реших, че ще се ядосаш.
— Би трябвало, но не се ядосах. Не съм ядосана. Благодаря ти.
— Може ли човек да изпита благодарност за благодарността? Малко трудно е да го изразя, но така го чувствам, Доминик.
Тя погледна меката светлина по стените наоколо. Осветлението беше част от стаята, с него стените придобиваха нещо повече от материя и цвят. Хрумна й, че зад тези стени има други стаи, които не бе виждала, но вече бяха нейни. И си даде сметка, че иска да са нейни.
— Гейл, не те попитах какво ще правим сега. Ще заминем ли? Ще имаме ли меден месец? Странно, дори не съм си задала този въпрос. Мислих за сватбата и нищо повече. Сякаш нещата свършиха дотам, а оттам нататък ти пое всичко. И това не е в моя стил.
— Но този път не е добре за мен. Пасивността не е добър знак, особено от твоя страна.
— Може и да е… ако така ми е добре.
— Може би. Но няма да е задълго. Не, няма да заминаваме никъде. Освен ако искаш да заминем.
— Не.
— Тогава оставаме тук. Още един специален начин да направим изключение. Характерното за теб и мен поведение. Заминаването винаги е било бягство и за двама ни. Този път не бягаме.
— Да, Гейл.
Прегърна я и я целуна. Ръката й остана свита, притисната между неговото и нейното тяло, с длан на рамото. Усещаше на бузата си вехнещия жасминов букет, излъчващ изящно пролетно ухание.
Влезе в спалнята му и установи, че няма нищо общо със спалнята от снимките в безбройните списания. Стъклената клетка беше разрушена. На нейно място беше построена стая без прозорци, с осветление и климатик. Отвън не проникваше нито светлина, нито въздух.
Легна в леглото му и притисна длани към студените гладки чаршафи от двете си страни, така че ръцете й да не помръдват и да не го докосват. Но скованото й безразличие не предизвика в него безсилен гняв. Той разбра и се засмя. Произнесе дрезгаво, развеселено и безцеремонно: