Сали Брент реши да напише статия за госпожа Гейл Уайнънд. Беше точно нейният тип история и тя изгаряше от нетърпение да се възползва. Издейства си да бъде допусната в апартамента на Уайнънд, прилагайки тактиката да прониква там, където е нежелана — тактика, на която беше обучена като опитен служител на Уайнънд. Влезе по обичайния драматичен начин, облечена в черна рокля със свеж слънчоглед на рамото — постоянното й украшение, превърнало се в неин личен знак — и каза задъхано на Доминик:
— Госпожо Уайнънд, дойдох тук за да ви помогна да измамите съпруга си!
Смигна заради закачливостта си и обясни:
— Скъпият ни господин Уайнънд е несправедлив към вас, мила, лишавайки ви от полагащата ви се слава, по причина, която не мога да разбера. Но ние двете ще го сложим на място. Мъжът е напълно безсилен, когато се съюзим ние, жените. Той просто не знае каква прекрасна тема за статия сте вие. Само ми разкажете историята си, а аз ще я напиша. Ще стане толкова хубава, че той няма как да не я публикува.
Доминик беше сама вкъщи. Сали Брент не бе виждала усмивка като нейната. Затова обикновено наблюдателният ум на Сали не долови някои тънкости. Доминик й разказа историята си — точно такава, за каквато Сали бе мечтала.
— Да, разбира се, че му приготвям закуска — каза Доминик. — Предпочита яйца с шунка, без нищо друго… О, да, госпожице Брент, много съм щастлива. Сутрин отварям очи и си казвам: не мога да повярвам, толкова незначителна жена като мен да е съпруга на знаменития Гейл Уайнънд, та той е можел да избира измежду най-големите хубавици под слънцето. Влюбена съм в него от години. За мен той беше мечта — красива, невъзможна мечта. А сега мечтата се сбъдна… Моля ви, госпожице Брент, предайте посланието ми към жените в Америка: търпението винаги бива възнаградено, любовта ви очаква. Тази мисъл ми се струва красива и може да помогне на други момичета, както ми помогна на мен… Да, единственото, което искам от живота, е да направя Гейл щастлив, да споделям неговите радости и скърби, да съм добра съпруга и майка.
Алва Скарет прочете статията и толкова я хареса, че забрави всякаква предпазливост.
— Подготви я, Алва — настоя Сали Брент, — просто подготви коректурата и му я остави на бюрото. Ще я одобри, ще видиш.
Същата вечер Сали Брент беше уволнена. Скъпият й договор беше изплатен — до изтичането му оставаха още три години. Казано й бе никога повече да не стъпва в „Банър Билдинг“.
Скарет възрази панически:
— Гейл, не можеш да уволниш Сали! Не и Сали!
— Ако не мога да уволня когото реша от моя вестник, ще го закрия и ще взривя проклетата сграда — каза спокойно Уайнънд.
— А нейните читатели? Ще загубим читателите й!
— Читателите й да вървят по дяволите.
Същата вечер, на вечеря, Уайнънд извади от джоба си смачкана топка хартия — коректурата на статията — и я хвърли, без да продума, в лицето на Доминик през масата. Топката я удари по бузата и падна на земята. Тя вдигна смачканата хартия, разгъна я и се разсмя.
Сали Брент написа статия за любовния живот на Гейл Уайнънд. В шеговит, интелектуален стил, имитирайки социологическо проучване, статията съдържаше неща, каквито и най-долнопробните списания не биха отпечатали. Публикува я „Ню Фронтиърс“.
Уайнънд купи на Доминик колие, изработено специално по негова поръчка. Колието беше от диаманти без обков, раздалечени и несиметрични, като шепа пръснати камъни, прикрепени към едва забележима платинена верижка, която бе изработена под микроскоп. Закопча го на шията й. Диамантите бяха като падащи капки вода.
Тя застана пред огледалото. Свали халата от раменете си и капките заблестяха на кожата й. Каза му:
— Историята за домакинята в Бронкс, която убила младата любовница на съпруга си е отвратителна, Гейл. Има нещо по-отвратително — любопитството на хората, които обичат да четат такива неща. Но има и нещо още по-отвратително — хората, които раздухват това любопитство. Всъщност благодарение точно на тази домакиня с дебелите крака и увисналата гуша от снимките се появява това колие. Красиво е. Гордея се, че го нося.
Той се усмихна. В очите му проблесна необичайна смелост.
— Това е една от възможните гледни точки — каза той. — Има и друга. Харесва ми да си мисля, че съм събрал най-отпадъчното от човешкия дух — от духа на тази домакиня и от духа на хората, които с удоволствие четат за нея — и съм го превърнал в колието на раменете ти. Харесва ми да си представям, че съм алхимик, способен да постигне такова върховно пречистване.