В погледа му нямаше извинение, съжаление или обида. Беше особен поглед, какъвто бе виждала и преди — изразяваше обожание. Тя си даде сметка, че в обожанието има състояние на преклонение, в което самият поклонник става обект на обожание.
Седеше пред огледалото, когато той влезе в стаята й следващата вечер. Наведе се, притисна устни към шията й и видя лист хартия, закрепен в ъгъла на огледалото — разшифрованото копие от телеграмата, която сложи край на кариерата й в „Банър“.
УВОЛНИ КУЧКАТА.
Вдигна рамене и се изправи зад нея. Попита:
— Откъде го взе?
— Даде ми го Елсуърт Тухи. Реших, че си струва да го запазя. Разбира се, не знаех, че ще свърши толкова добра работа.
Той се замисли и сведе глава, признавайки, че е автор на телеграмата, но не каза нищо.
Тя реши, че на следващата сутрин телеграмата ще е изчезнала. Но той не я бе докоснал. Тя също не я махна. Листът си остана в ъгъла на огледалото. Когато я прегръщаше, очите му често се насочваха към него. Тя нямаше представа какви мисли му навява телеграмата.
През пролетта Уайнънд отиде на конференция на издателите и отсъства от Ню Йорк една седмица. Разделиха се за първи път. За негова изненада Доминик го чакаше на летището. Посрещна го весело и нежно, излъчвайки обещание, което му се стори неочаквано и невероятно, но въпреки всичко й се довери напълно.
Щом влезе в хола, той се излегна на едно канапе и тя разбра, че му се иска да се отпусне, да полежи неподвижно, да усети отново сигурността на собствения си свят. Гледаше я с широко отворени, предани и беззащитни очи. Тя остана изправена и нащрек. Каза му:
— По-добре се облечи, Гейл. Тази вечер ще ходим на театър.
Той се надигна и седна. Усмихна се и отвесните бръчки набраздиха челото му. Обзе я хладно възхищение към него: владееше се до съвършенство, ако се изключат бръчките. Той каза:
— Добре. Черна или бяла папийонка?
— Бяла. Имаме билети за „Това не те засяга“. Много трудно се сдобих с тях.
Това бе капката, от която чашата преля — стори му се дори нелепо, че е част от мигновената битка помежду им. Не издържа и се разсмя от сърце, обзет от безсилно отвращение.
— За бога, Доминик, точно тази пиеса ли избра!
— Защо не, Гейл, тя е най-големият хит в града. Твоят критик Джулс Фауглър… — той престана да се смее. Стана му ясно. — … казва, че това е най-хубавата пиеса на нашето време. Елсуърт Тухи писа, че тя е свежият глас на зараждащия се нов свят. Според Алва Скарет не е написана с мастило, а с млякото на човешката доброта. Сали Брент — преди да я уволниш — написа, че се смяла със заседнала буца в гърлото. Та тази пиеса е като дете, чийто кръстник е „Банър“. Реших, че със сигурност ще искаш да я видиш.
— Разбира се — каза той.
Стана и отиде да се облече.
„Това не те засяга“ се играеше от няколко месеца. Елсуърт Тухи отбеляза в рубриката си, че за жалост се наложило заглавието на пиесата да бъде леко променено, „за да се направи отстъпка пред лицемерното благоприличие на средната класа, която все още контролира нашия театър. Това е крещящ пример за посегателство срещу свободата на твореца. Затова нека замлъкнат втръсналите ни гласове, които бръщолевят, че сме свободно общество. Оригиналното заглавие на тази чудесна пиеса беше израз от езика на обикновения човек, характерен за красноречието на народния изказ“.
Уайнънд и Доминик седяха в средата на четвъртия ред, без да се поглеждат, заслушани в пиесата. На сцената се случваха скучни и глупави неща, но скритият им смисъл беше стряскащ. В изговорените безсмислици имаше подтекст, погълнат от актьорите като зараза, изписан на самодоволните им ухилени лица, звучащ в насмешливите им гласове, в хаотичните им жестове. Безсмислиците, произнасяни настоятелно като откровения, не бяха проява на невинна самонадеяност, а на съзнателно безочие; авторът сякаш съзнаваше какво представлява произведението му и се перчеше, че умее да убеди зрителите в неговата възвишеност и да разруши техните представи за възвишеност. Творбата потвърди преценката на онези, които я лансираха: пораждаше смях и беше забавна като неприличен виц, изигран не на сцената, а сред публиката. Приличаше на пиедестал, от който е съборено божеството и на негово място се е изкачил не Сатаната с меч, а най-обикновен простак с бутилка кока-кола в ръка.