— Искам да те разбера.
— Мислех, че съм съвсем ясен. Никога не съм крил нещо от теб.
Той наблюдаваше електрическите реклами, проблясващи ритмично над тъмната река. Посочи смътна светлина, синееща далеч на юг.
— Там е „Банър Билдинг“. Виждаш ли я? Синята светлина. Направил съм толкова много неща, с изключение на едно, най-важното. В Ню Йорк няма „Уайнънд Билдинг“. Някой ден ще построя нова сграда за „Банър“. Ще бъде най-внушителната в града и ще носи моето име. Започнах живота си в мизерна дупка, а вестникът се казваше „Газет“. Бях подставено лице на шепа негодници. Но още тогава реших, че един ден ще се издигне „Уайнънд Билдинг“. През всичките години оттогава непрестанно мисля за това.
— Защо не си я построил?
— Не бях готов.
— Защо?
— Все още не съм готов. Не знам защо. Знам само, че за мен това е много важно. Завършен символ. Чакам подходящия момент.
Обърна се на запад и посочи ивица смътни пръснати светлини.
— Там съм се родил. Хелс Кичин. — Тя се вслуша внимателно. Рядко й бе говорил за произхода си. — Бях шестнадесетгодишен. Качих се на покрива, за да разгледам града, като тази вечер. Тогава реших какъв ще стана.
Гласът му се превърна в линия, която подчертава мига и казва: внимавай, това е важно. Тя не го гледаше, но помисли, че е чакал този миг, че ще й даде отговора, ключа към себе си. Преди години, мислейки за Гейл Уайнънд, тя се питаше как се отнася към живота, към работата си. Допускаше самохвалство и тайно чувство на срам, или наглост, парадираща със собствената си вина. Погледна го. Вдигнал глава, с поглед към небето пред него, той нямаше нищо общо с тази представа. Излъчването му беше съвсем различно: излъчваше смелост.
Тя си даде сметка, че това е ключ, но с него загадката става още по-сложна. Въпреки това дълбоко в себе си разбра как да употреби ключа и заговори:
— Гейл, уволни Елсуърт Тухи.
Той я погледна озадачено.
— Защо?
— Гейл, чуй ме. — В гласа й прозвуча небивала настойчивост. — Никога не съм се опитвала да преча на Тухи. Дори му помагах. Мислех, че той е онова, което светът заслужава. Не съм се опитвала да спася от него нищо… и никого. Но не допусках, че ще се опитам да спася от него „Банър“ — а той и „Банър“ толкова си приличат.
— Какво говориш?
— Гейл, когато се омъжих за теб, не знаех, че един ден ще ти стана толкова предана. Тази преданост е в разрез с всичко, което съм правила досега, и то до степен, която ми е трудно да ти опиша — за мен това е катастрофа, преломен момент. Не ме питай защо. Ще са ми нужни години, за да разбера. Знам само, че ти я дължа. Уволни Елсуърт Тухи. Изхвърли го, преди да е станало твърде късно. Съсипал си мнозина далеч не толкова опасни и покварени мъже. Уволни Тухи, заеми се с него и не се отказвай, преди да го унищожиш докрай.
— Защо? Защо се сети за него точно сега?
— Защото знам към какво се стреми.
— Към какво се стреми?
— Да получи контрол над вестниците на Уайнънд.
Той се разсмя високо. В смеха му нямаше нито подигравка, нито възмущение. Засмя се като на глупав виц.
— Гейл… — каза тя безпомощно.
— За бога, Доминик! Та аз винаги съм зачитал твоето мнение.
— Но Тухи никога не ти е бил ясен.
— Пет пари не давам. Как си представяш да се разправя с Елсуърт Тухи? Как си представяш танк да подгони дървеница? Защо да уволнявам Елси? Той е от онези, които ми носят пари. Читателите харесват неговите глупости. Не уволнявам хора като него. Върши работа на мухоловка.
— Именно тук е опасността. Част от нея.
— Че има последователи ли? Плащал съм и на по-успешни писачи на сладникав боклук. Но ако се наложи да ги уволня, за тях настъпва краят. Славата им секва до вратата на „Банър“. А „Банър“ продължава напред.
— Не става въпрос за неговата слава. А за особената й същност. Не можеш да водиш битка с него, използвайки неговите средства. Та ти си само танк — а танкът е чисто и безхитростно оръжие. Танкът е честно оръжие, което е първо в боя, покосява всичко или поема всеки контраудар. А Тухи е отровен газ. От онези, които разяждат дробовете. Мисля, че наистина има някаква тайна, която се крие в сърцето на злото и той я владее. Не знам каква е. Но знам как я използва и към какво се стреми.
— Към контрол над вестниците на Уайнънд ли?