— Защо не го рекламират, Хауърд? Защо изведнъж млъкнаха? Забелязваш ли как мълчат? Толкова много се изговори за внушителния проект, толкова много неща се появиха във вестниците, още преди да започне строежът. После, докато работехме, шумотевицата постепенно стихна. А сега? Г-н Брадли и компания онемяха и оглушаха. И то точно сега, когато би трябвало да организират рекламен бум. Защо?
— Нямам представа — отвърна Роурк. — Аз съм архитект, не съм експерт по недвижими имоти. Защо се притесняваш? Ние си свършихме работата, нека сега те си свършат своята както намерят за добре.
— Но това е доста странно. Виждал ли си рекламите, които капват от време на време? Разказват нещата, които чуха от теб за отдих, покой и уединение — но как ги казват само! Знаеш ли до какво се свеждат тези реклами? „Елате в Монаднок Вали, за да пукнете от скука.“ Звучи… звучи така, сякаш се опитват да отблъснат хората.
— Не чета реклами, Стив.
Въпреки това само месец след откриването къщите в Монаднок Вали бяха наети до една. Във ваканционното селище се събра странна смесица от хора: мъже и жени от светския елит, които биха могли да си позволят по-луксозна ваканция, млади писатели и неизвестни художници, инженери, журналисти, работници. Изведнъж, спонтанно, хората заговориха за Монаднок. Такъв курорт се оказа необходим, а никой досега не се бе опитал да задоволи тази необходимост. Мястото се превърна в новина, неразгласена от вестниците. Г-н Брадли нямаше служители за връзки с печата. Той и компанията му се оттеглиха от публичния живот. Едно списание публикува по своя инициатива четири страници със снимки от Монаднок и изпрати журналист да интервюира Хауърд Роурк. До края на лятото къщите бяха заети за цялата следваща година.
В ранно октомврийско утро Стивън Малъри отвори с трясък вратата в кантората на Роурк и се втурна към кабинета му. Секретарката се опита да го спре — Роурк работеше и бе наредил да не го безпокоят. Но Малъри я отстрани от пътя си и нахлу в кабинета, затръшвайки вратата. Тя забеляза, че в ръката му има вестник.
Роурк вдигна поглед от чертожната маса и изпусна молива. Разбра, че Малъри е изглеждал по същия начин, когато е стрелял срещу Елсуърт Тухи.
— Хауърд, искаш ли да знаеш защо получи Монаднок?
Хвърли вестника на масата. Роурк видя заглавието на трета страница: „Кейлъб Брадли е арестуван.“
— Всичко се изяснява — каза Малъри. — Не го чети. Ще ти стане зле.
— Добре, Стив, какво се случило?
— Продали са го двеста процента.
— Кой е продал? Какво?
— Брадли и бандата му. Продали са Монаднок. — Малъри заобяснява най-подробно, ожесточено, изтезавайки самия себе си. — В началото смятали, че не струва нищо. Купили земята на безценица, защото мислели, че мястото не става за курорт — далеч е от пътища, автобусни линии и киносалони. Решили, че моментът не е подходящ и не могат да привлекат курортисти. Вдигнали много шум и продали акции на мнозина богати наивници — било просто огромна измама. Продали го двеста процента и получили двойно повече пари, отколкото похарчили, за да го построят. Сигурни били, че курортът ще се провали. Искали да се провали. Не очаквали никакви печалби. Имали добре обмислен план да се измъкнат, когато курортът фалира. Подготвени били за всичко, само не и за процъфтяване на ваканционното селище. Сега са в безизходица, защото трябва да плащат на акционерите двойна печалба, която селището носи всяка година. Печалбата е огромна. А те са мислели, че провалът е сигурен. Хауърд, не си ли даваш сметка? Избрали са те, мислейки, че си най-лошият възможен архитект!
Роурк тръсна глава и се разсмя.
— По дяволите, Хауърд! Не е смешно!
— Седни, Стив. Успокой се. Приличаш на човек, видял току-що цяло поле с трупове.
— Да, така е. Дори по-лошо. Видях как се стига до него. Видях защо такива полета са възможни. Каква е представата на хората за ужас? Войни, убийства, пожари, земетресения? Нищо подобно! Това е ужас — този репортаж във вестника. Именно от това хората трябва да изпитват ужас, да му противодействат, да крещят и да го приемат за най-голямото си падение. Хауърд, премислям всички обяснения за злото и всички мерки, предлагани срещу него през вековете. Никоя от тях не е успяла, не е предложила обяснение, нито лек. Но коренът на злото — моят звяр с течащите лиги е там, Хауърд, в този репортаж, както и в душите на самодоволните негодници, които ще го прочетат и ще кажат: „Ами да, гениите винаги трябва да воюват, за тях е полезно“ — след това ще намерят някой селски идиот, за да му помагат, да го учат как да плете кошници. Така действа звярът с течащите лиги. Хауърд, помисли за Монаднок. Затвори очи и си го представи. После помисли за хората, които го поръчаха и които са били убедени, че е най-лошото нещо, което са можели да построят! Хауърд, има някакво зло, някакво потресаващо зло в света, ако най-голямата ти поръчка е възложена… като мръсна шега!