— Кажете го по-ясно.
— Мисля, че разбирате.
— Искам да чуя вашето обяснение.
— Повечето хора строят така, както живеят — рутинно, без осмисляне, според случайността. Но има и малцина, които си дават сметка, че сградата е истински символ. Всички ние живеем в собствените си мисли и съществуването е опит да претворим този живот във физическата действителност, да го изразим с движение и форма. За онзи, който е наясно, къщата, която притежава, е проявление на неговия живот. Ако не строи, когато има възможност, животът му не е такъв, какъвто му се иска.
— Не смятате ли, че е абсурдно да го кажете точно на мен?
— Не.
— Аз също не смятам. — Роурк се усмихна. — Но вие и аз сме единствените, които могат да кажат такова нещо. Че не съм имал онова, което искам и че мога да бъда причислен сред малцината, които са в състояние да разберат важните символи. Нали не бихте отрекли нито едното, нито другото?
— Не.
— На колко години сте?
— На тридесет и шест.
— Когато бях на тридесет и шест години, вече притежавах повечето вестници, които притежавам сега. Нямам предвид нищо лично. Не знам защо го казах. Просто се замислих.
— Какво искате да ви построя?
— Да ми построите дом.
На Уайнънд му се стори, че тези думи оказаха върху Роурк въздействие, различно от обикновеното им значение. Не можа да си обясни защо. Искаше му се да попита, но замълча, тъй като Роурк не бе реагирал по никакъв начин.
— Бяхте прав с диагнозата си — каза Уайнънд, — защото сега вече искам да си построя къща. Вече не се страхувам да придам видима форма на живота си. Ако искате да го кажа направо, като вас, сега съм щастлив.
— Каква къща искате?
— Извън града. Купих мястото. Имотът от петстотин акра е в Кънектикът. Каква да е къщата ли? Вие ще решите.
— Госпожа Уайнънд ли ме избра да я проектирам?
— Не. Госпожа Уайнънд не знае нищо по въпроса. Аз пожелах да заживеем извън града и тя се съгласи. Тогава я помолих да избере архитект — моята съпруга е Доминик Франкън, която на времето пишеше за архитектура. Но тя предпочете да остави избора на мен. Искате ли да знаете защо избрах вас? Дълго мислих. В началото бях по-скоро объркан. Не бях чувал за вас. Не познавах архитекти. Казвам го съвсем буквално, без да забравям годините, когато се занимавах със сделки с недвижими имоти, със строежи и с малоумници, които ги проектираха. Съвсем различно е от „Стоунридж“, то е — нали така го нарекохте? — проявление на моя живот. Тогава видях Монаднок и за първи път запомних името ви. Но дълго отлагах решението си. Обикалях страната, разглеждах къщи, хотели, всякакви сгради. Всеки път, когато някоя ми харесваше, питах кой я е проектирал и отговорът беше винаги един и същ: Хауърд Роурк. Затова ви се обадих. — Добави: — Да ви кажа ли колко съм възхитен от вашата работа?
— Благодаря ви — каза Роурк и за миг затвори очи.
— Знаете ли, не исках да се срещаме.
— Защо?
— Чували ли сте за моята галерия?
— Да.
— Никога не се срещам с хората, чиито творби харесвам. За мен творбите имат особено важно значение. Не искам хората да ми развалят усещането, както става най-често. Те са антипод на собствения си талант. Но това не важи за вас. Нямам нищо против да общувам с вас. Казвам ви го, защото искам да знаете, че ценя много малко неща в живота. Ценя творбите в галерията си, ценя вашите сгради, ценя дарбата на човека да създава такива неща. Може би това е единственото, в което вярвам. — Вдигна рамене. — Мисля, че съм унищожавал, извращавал, покварявал почти всичко около себе си. Но на тези неща не съм посягал. Защо ме гледате така?
— Простете. Моля ви, кажете ми каква къща искате.
— Искам да бъде дворец, само че за мен дворците не са голям лукс. Те са толкова огромни, толкова нетърпимо показни. Истинският лукс е малка къща. Жилище само за двама души — за жена ми и за мен. Не е нужно място за семейство, защото не възнамеряваме да имаме деца. Няма да има и помещения за гости — нямаме намерение да каним хора, само една стая за гости, за всеки случай, не повече. Хол, трапезария, библиотека, два кабинета, една спалня. Помещения за прислугата, гараж. Това е, общо взето. Ще ви съобщя подробностите по-късно. Разходите ще са толкова, отколкото имате нужда. А как да изглежда… — той се усмихна, вдигайки рамене. — Виждал съм вашите сгради. Онзи, който се опитва да ви каже как да изглежда една къща, или трябва да я проектира по-добре от вас… или да мълчи. Ще кажа само, че искам моята къща да бъде с качеството, характерно за Роурк.