— Да — каза Роурк. — Ще я проектирам.
Уайнънд видя по стъклото отпечатъците от пръстите му — толкова отчетливи, сякаш кожата бе прорязала по повърхността вдлъбнатини, в които имаше вода.
— Колко време ще ви е нужно? — попита Уайнънд.
— Ще е готова през юли.
— Разбира се трябва да видите мястото. Искам лично да ви го покажа. Да ви закарам ли там утре сутринта?
— Стига да искате.
— Бъдете тук в девет.
— Добре.
— Да ви напиша някакъв договор? Не знам как предпочитате да работите. Като правило преди да заработя с някого, аз се опитвам да науча всичко за него, от деня на раждането му или дори от по-рано. Не съм проверявал нищо за вас. Просто забравих. Стори ми се излишно.
— Готов съм да отговоря на всеки ваш въпрос.
Уайнънд се усмихна и поклати глава:
— Не. Нямам какво да ви питам. Само за условията в договора.
— Не поставям никакви условия, с изключение на едно: ако одобрите предварителните скици на къщата, тя да бъде построена както съм я проектирал, без никакви промени.
— Разбира се. Това е ясно. Казаха ми, че работите само по този начин. Ще имате ли нещо против, ако не се пише нищо за къщата? Знам, че би ви помогнало професионално, но искам вестниците да стоят настрана.
— Нямам нищо против.
— Ще ми обещаете ли, че няма да давате никакви снимки на вестниците?
— Обещавам.
— Благодаря ви. Ще ви се отплатя. Можете да смятате вестниците на Уайнънд за своя лична пресслужба. Ще ви осигуря най-широка реклама, каквато пожелаете, за всеки друг ваш проект.
— Не искам никаква реклама.
Уайнънд се разсмя.
— Какъв разговор, и то точно тук! Струва ми се, че нямате представа как ваши колеги архитекти биха водили такъв разговор. Според мен вие в нито един момент не съзнавахте, че говорите с Гейл Уайнънд.
— Съзнавах — каза Роурк.
— Така ви изразявам благодарността си. Невинаги се чувствам добре като Гейл Уайнънд.
— Зная.
— Ще си променя решението и ще ви задам личен въпрос. Казахте ми, че ще отговорите на всеки въпрос.
— Ще отговоря.
— Винаги ли се чувствате добре като Хауърд Роурк?
Роурк се усмихна. Усмивката му изразяваше развеселяване, удивление, неволно презрение.
— Отговорихте ми — каза Уайнънд.
После се изправи и каза:
— Утре сутринта, в девет — и му подаде ръка.
Роурк си тръгна, а Уайнънд седна усмихнат зад бюрото си. Насочи ръка към един от пластмасовите бутони… и я оттегли. Сети се, че трябва да се върне към обичайното си поведение, че не може да говори така, както бе говорил през изтеклия половин час. И тогава разбра какво бе странното в този разговор: за първи път в живота си бе разговарял с някого, без да изпита неохота, без да усети натиск или нужда да се прикрива, както се бе чувствал винаги, разговаряйки с хората. Този път нямаше напрежение, нито необходимост от напрежение. Сякаш бе разговарял със себе си.
Натисна бутона и каза на секретарката:
— Кажи на архива да ми изпратят всичко, с което разполагат за Хауърд Роурк.
— Познай — каза Алва Скарет. Гласът му молеше да бъде помолен за информация.
Елсуърт Тухи махна нетърпеливо, сякаш искаше да го отпрати. Не вдигна очи от бюрото.
— Остави ме, Алва. Зает съм.
— Имам да ти кажа нещо интересно, Елсуърт. Наистина е интересно. Сигурен съм, че искаш да го научиш.
Тухи вдигна глава и го погледна, присвивайки с леко отегчение ъгълчетата на очите си. Даде на Скарет да разбере, че благосклонно му обръща внимание. Провлече глас, подчертавайки колко е търпелив:
— Добре. Какво има?
Скарет не долови нищо обидно в поведението на Тухи, който се отнасяше с него по този начин през последната година и повече. Скарет не бе забелязал промяната, а и беше твърде късно да се засяга — и за двамата всичко беше нормално.
Скарет се усмихна като отличник, очакващ похвала от учителя, че е открил грешка в учебника, написан от самия учител.
— Елсуърт, частното ти ФБР има пропуски.
— Какво говориш?
— Мога да се обзаложа, че не знаеш какво прави Гейл, макар че винаги държиш да си осведомен.
— Какво е това, което не знам?
— Познай кой беше днес в кабинета му.
— Драги ми Алва, нямам време за гатанки.