— Няма да познаеш и след хиляда години.
— Добре де, тъй като единственият начин да се отърва от теб е да играя ролята на глупака във водевила, ще задам правилния въпрос: кой беше в кабинета на Гейл днес?
— Хауърд Роурк.
Тухи се обърна към него, забравил да дозира вниманието си, и каза недоверчиво:
— Не може да бъде!
— Да! — каза Скарет, горд от ефекта.
— Ами! — каза Тухи и избухна в смях.
На лицето на Скарет се изписа нерешителна полуусмивка. Зачуди се, искаше му се и той да се посмее, но не беше съвсем сигурен каква е причината за смеха.
— Да, смешно е. Но… защо, Елсуърт?
— О, Алва, толкова дълго ще трябва да ти обяснявам!
— Мислех, че може би…
— Не долавяш ли драматизма, Алва? Не обичаш ли фойерверки? Ако искаш да узнаеш какво да очакваш, само помисли, че най-страшните войни са религиозните, между секти от една и съща религия, както и гражданските войни между братя от една раса.
— Не следя съвсем мисълта ти.
— Драги мой, аз имам толкова много последователи. Отърсвам ги от себе си.
— Радвам се, че ти е толкова весело, но си мисля, че може би не е на добре.
— Разбира се, че не е на добре. Но не и за нас.
— Слушай: нали знаеш, че сме в неизгодно положение, особено ти, твърдейки, че този Роурк е едва ли не най-слабият архитект в града. А ако сега шефът го наеме — няма ли да е неловко?
— Така ли?… Може би…
— Радвам се, че го приемаш по такъв начин.
— Какво търсеше той в кабинета на Уайнънд? Поръчка ли получи?
— Не знам. Не разбрах. Никой не знае.
— Чувал ли си дали г-н Уайнънд възнамерява да строи нещо?
— Не. А ти?
— Не. Признавам, че моето ФБР наистина има пропуски. Но всеки прави каквото може.
— Знаеш ли, Елсуърт, върти ми се една мисъл. Имам идея как може да стане наистина много изгодно за нас.
— Каква ти е мисълта?
— Елсуърт, напоследък Гейл е невъзможен.
Скарет изрече тези думи тържествено, сякаш правеше откритие. Тухи остана полуусмихнат.
— Разбира се, ти го предвиди, Елсуърт. Беше прав. Винаги си прав. Проклет да съм, но не мога да разбера какво му става, дали е заради Доминик, дали в живота му е настъпила промяна или има друго, но нещо става. Защо изведнъж нещо му щуква и се захваща да чете всеки проклет ред от всеки проклет брой и вдига адска врява за дреболии? Напоследък отмени три от най-добрите редакционни статии, които съм писал, а преди никога не го е правил. Никога. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми: „Майчинството е чудесно нещо, Алва, но за бога, въздържай се от глупости. Има граници дори за интелектуалната извратеност.“ Каква извратеност? Това беше най-сладката редакционна статия за Деня на майката, която съм писал. Честно казано, самият аз се трогнах. Откога заговори за извратеност? Онзи ден нарече Джулс Фауглър безмозъчен, каза му го в лицето и хвърли неделната статия в коша. Също отлична статия — за Работническия театър. Джулс Фауглър, най-добрият ни автор! Не е чудно, че Гейл вече няма нито един приятел тук. Преди го мразеха до дъното на душата си, а ако ги чуеш какво говорят сега!
— Чувам ги.
— Той започва да губи контрол, Елсуърт. Не знам как бих се справял, ако не беше ти и чудесните хора, които избираш. Практически те са работещият ни екип, тези твои младоци, а не старите свещени крави, които и без това вече сами са се отписали. Умните хлапета ще крепят „Банър“. Но Гейл… Слушай, миналата седмица той уволни Дуайт Карсън. Знаеш ли, смятам, че това е многозначително. Разбира се, Дуайт беше бреме и ужасен досадник, но той беше първият измежду галениците на Гейл, момчетата, които продадоха душите си. Така че, нали разбираш, в известен смисъл ми харесваше Дуайт да е тук, всичко беше наред, беше както трябва, беше реликва от най-добрите времена на Гейл. Винаги съм казвал, че Гейл си има предпазен клапан. И изведнъж изхвърля Дуайт — не ми харесва, Елсуърт. Изобщо не ми харесва.
— Какво говориш, Алва? Да не би да смяташ, че ми разказваш неща, които не знам, или просто изпускаш парата — прости ми смесената метафора — на моето рамо?
— Сигурно е така. Не обичам да критикувам Гейл, но от отдавна съм му толкова ядосан, че трябва да ме вържат. Но ето накъде бия: този Хауърд Роурк, на какви мисли те навежда той?
— Мога да напиша цяла книга, Алва. Но едва ли сега е времето да се впускам в такова начинание.