— Не искате ли да ме попитате какво е условието, г-н Роурк? Чудесно, аз ще ви го кажа. Ще одобря тази къща при условие че вие приемете сделката, която ви предлагам. Искам да подпишем договор, по силата на който вие ще сте единственият архитект на всички сгради, които реша да строя отсега нататък. Сам разбирате, че работата ще е много. Позволявам си да кажа, че имам най-големия строителен бизнес в страната. Всеки един от вашата гилдия е искал да стане мой единствен архитект. Предлагам го на вас. В замяна вие трябва да приемете някои условия. Преди да ги изложа, бих искал да ви предупредя за последствията, ако откажете. Може би сте чували, че не обичам да ми отказват. Властта, с която разполагам, може да действа в две посоки. Мога лесно да направя така, че поръчките за вас да секнат в цялата страна. Имате малцина почитатели, но никой работодател не би устоял на натиска, който аз съм в състояние да упражня. Имали сте периоди в живота си, когато не сте имали никаква работа. Но това е нищо в сравнение с блокадата, която мога да наложа. Ще трябва да се върнете в гранитната кариера — да, известно ми е, лятото на 1928 в кариерата на Франкън в Кънектикът. Откъде знам ли? От частни детективи, г-н Роурк. Може да ви се наложи отново да отидете в гранитна кариера, само че аз ще се погрижа и кариерите да не ви приемат. А сега ще ви кажа какво искам от вас.
За Гейл Уайнънд се носеха множество слухове, но никой не бе описвал изражението, което се появи на лицето му. Малцината, които бяха виждали това изражение, не дръзваха да говорят за него. Дуайт Карсън го бе видял първи. Устните на Уайнънд се раздалечиха, очите му заискриха. Сякаш изпитваше чувствена наслада от агония — агонията на жертвата, или собствената му агония, или и двете.
— Искам вие да проектирате всички мои бъдещи делови сгради, като се съобразявате с общоприетия вкус за бизнес сгради. Ще строите колониални къщи, хотели рококо и офисни сгради в полугръцки стил. Ще впрегнете недостижимата си изобретателност, за да създавате форми, съобразени с вкуса на хората и ще ми носите пари. Ще обработите забележителния си талант, за да стане покорен. Оригиналност и сервилност, взети заедно. Нарича се хармония. Ще сътворите във вашата област онова, което е „Банър“ в моята. Да не мислите, че за създаването на „Банър“ не е бил нужен талант? Такава ще е бъдещата ви кариера. Но къщата, която ми проектирахте, ще бъде построена точно така, както сте я проектирали. Тя ще е последната построена сграда в стил Роурк. След мен никой друг няма да има такава къща. Нали сте чели как някога владетелите убивали архитекта, създал двореца им, за да не може никой друг да се накичи със славата, дарена им от този архитект. Убивали архитекта или му изваждали очите. Модерните методи са различни. През останалата част от живота си ще се подчинявате на волята на мнозинството. Няма да ви привеждам някакви аргументи. Само ви предлагам алтернатива. Вие сте човек, който разбира откровения език. Изборът пред вас е прост: ако откажете, повече никога няма да строите; или ще построите къщата, която толкова силно желаете да бъде построена, и още много други къщи, които няма да ви харесват, но ще носят пари и на двама ни. До края на живота си ще проектирате квартали с жилища под наем, както „Стоунридж“. Това е моята воля.
Уайнънд се приведе, очаквайки една от добре познатите реакции, които му носеха наслада: гняв, възмущение, свирепа гордост.
— Защо не — каза весело Роурк. — Ще го сторя с удоволствие. Лесно е.
Посегна, взе един молив и най-близкия лист от бюрото на Уайнънд — писмо на внушителна бланка. Започна бързо да рисува на гърба на писмото. Ръката му се движеше плавно и уверено. Уайнънд се загледа в лицето, наведено над хартията, в гладкото чело и правата линия на веждите, изразяваща спокойна съсредоточеност.
Роурк вдигна глава и хвърли листа към Уайнънд през бюрото.
— Такава ли е вашата воля?
На листа беше нарисувана къщата на Уайнънд с веранди в колониален стил, мансарден покрив, два масивни комина, няколко малки пиластъра, няколко прозореца като амбразури. Не беше пародия, а сериозна адаптация на стилове, която всеки преподавател би нарекъл проява на превъзходен вкус.
— Не, за Бога! — възкликна неволно Уайнънд.
— Тогава замълчете — каза Роурк, — и никога повече да не чувам архитектурни внушения.
Уайнънд се отпусна в стола и се разсмя. Смя се дълго, без да спре. В смеха му нямаше нищо весело.
Роурк уморено поклати глава.
— Не ми ги разправяйте на мен. Много пъти са се опитвали да ме променят. Антисоциалното ми упорство е толкова добре известно, че не очаквах някой да си губи времето и отново да прави опити да ме изкуши.