— Олекнал е по-точната дума. Чувствам се олекнал, с тридесет години по-лек. Това не означава, че искам да съм същият, какъвто бях преди тридесет години. Човек никога не иска такова нещо. Имам чувството, че съм се пренесъл в миналото невредим, какъвто съм сега, върнал съм се много далеч назад. Напълно е нелогично, невъзможно и прекрасно.
— Това чувство обикновено означава, че си срещнал някого. По правило жена.
— Да, срещнах някого, но не жена, а мъж. Доминик, тази вечер си много красива. Но аз ти го казвам всеки път. Исках да кажа друго. Исках да кажа следното: много съм щастлив, защото ти си толкова красива.
— Какво има, Гейл?
— Нищо. Усещам колко маловажни са повечето неща и колко е лесно да се живее.
Пое ръката й и я вдигна към устните си.
— Доминик, все си мисля какво чудо е, че бракът ни оцеля. Сега съм сигурен, че няма да се разпадне. Нищо и никой не е в състояние да го унищожи. — Тя се облегна на стъклото. — Имам подарък за теб… не ми напомняй, че това са думите, които изричам най-често. Ще ти направя подарък до края на лятото. Нашата къща.
— Къщата? Толкова отдавна не си казвал нищо за нея. Реших, че си забравил.
— Само за нея мисля през последните шест месеца. Нали не си променила мнението си? Още ли искаш да се изнесем от града?
— Да, Гейл, ако на теб ти се иска толкова много. Избра ли архитект?
— Направих нещо повече. Мога да ти покажа скицата на къщата.
— Искам да я видя.
— В кабинета ми е. Ела да я видиш.
Тя се усмихна, сключи пръсти около китката му и я стисна ласкаво и насърчаващо, после тръгна след него. Той й отвори вратата на кабинета. Лампите бяха светнати. Скицата беше подпряна на бюрото, с лице към вратата.
Тя се закова и ръцете й останаха назад. Облегна длани на касата на вратата. От това разстояние не виждаше подписа, но веднага разпозна единствения човек, способен да проектира по този начин.
Раменете й се раздвижиха, описаха окръжност и бавно се извиха. Сякаш я вързаха за стълб. Изгуби всяка надежда за избавление. Само тялото й направи последен, неволен опит за съпротива.
Ако беше в прегръдките на Роурк пред погледа на Гейл Уайнънд, нямаше да се чувства толкова поругана. Скицата бе по-силно въплъщение на личността на Роурк дори от тялото му. Възникнала в отговор на равна по величина сила, излъчвана от Гейл Уайнънд, скицата поругаваше и нея, и Роурк, и Уайнънд. Но тя внезапно осъзна, че се е случило неизбежното.
— Не — прошепна тя, — такива неща никога не са случайни.
— Моля?
Доминик вдигна ръка, отлагайки всякакъв разговор. Приближи се до скицата, стъпвайки безшумно по килима. В ъгъла се виждаше резкият подпис: Хауърд Роурк. За разлика от рисунката, подписът не я уплаши — беше като малък знак на подкрепа, почти като поздрав.
— Доминик?
Обърна лице към него и той вече знаеше отговора й. Каза:
— Знаех, че ще ти хареса. Прости, ми неяснотата. Тази вечер не намираме точните думи.
Тя седна на канапето и притисна гръб във възглавниците, за да се държи изправена. Не откъсваше очи от Уайнънд. Той стоеше пред нея, облегнат на камината и гледаше скицата. Рисунката бе обсебила Доминик и се отразяваше като в огледало от лицето на Уайнънд.
— Срещна ли се с него, Гейл?
— С кого?
— С архитекта.
— Разбира се. Разделихме се преди по-малко от час.
— Кога го видя за първи път?
— Миналият месец.
— През цялото това време сте се познавали?… Всяка вечер… си се връщал у дома… и сме вечеряли…
— Защо не съм ти казал ли? Исках да получа скицата и да ти я покажа. Представях си къщата точно така, но не можех да я изразя с думи. Не допусках, че е възможно някой да разбере какво искам, за да я проектира. Но той успя.
— Кой?
— Хауърд Роурк.
Искаше й се да чуе името му, изречено от Гейл Уайнънд.
— Как избра точно него, Гейл?
— Обикалях из цялата страна. Всяка сграда, която ми хареса, беше строена по негов проект.
Тя кимна бавно.
— Доминик, реших, че за теб вече е все едно. Знаех, че избирам същия архитект, когото ти яростно си критикувала през цялото време, докато си била в „Банър“.
— Прочете ли какво съм писала?
— Прочетох. Писала си по странен начин. Ясно е, че си се възхищавала на работата му и си изпитвала лична омраза към него. Но си го защитила на процеса „Стодард“.