— О, да, „Банър“, дявол да го вземе.
— Знам — каза Хоумър Слотърн.
— Става все по-зле — каза Мичъл Лейтън. — Определено върви към провал. Оказа се много солена инвестиция за мен. Това е единственият път, когато Елсуърт сгреши.
— Елсуърт никога не греши — каза Ийв Лейтън.
— Но този път сгреши. Посъветва ме да купя акции от този отвратителен парцал. — Забеляза погледа на Тухи, търпелив като кадифе, и бързо добави: — Не че се оплаквам, Елсуърт. Всичко е наред. Дори може да успея да си намаля проклетите данъци. Но този мръсен реакционен парцал със сигурност отива към провал.
— Имай малко търпение, Мич — каза Тухи.
— Не смяташ ли, че трябва да продам акции и постепенно да се отърва от дела си?
— Не, Мич, не смятам.
— Добре, щом казваш. Мога да си го позволя. Всичко мога да си позволя.
— Но аз изобщо не мога да си позволя! — изкрещя Хоумър Слотърн с внезапна ярост. — Стигна се дотам, че човек не бива да рекламира в „Банър“. Не заради тиража — с него всичко е наред, но витае едно усещане, доста странно усещане… Елсуърт, мисля си дали да се откажа от моя договор.
— Защо?
— Нали знаеш за кампанията „Ние не четем Уайнънд“?
— Чух.
— Води я някой си Гъс Уеб. Слагат лепенки на стъклата на паркирани коли и в обществени тоалетни. Освиркват кинопрегледите на Уайнънд в киносалоните. Струва ми се, че групата не е голяма, но… Миналата седмица непривлекателна жена изпадна в истерия в моя магазин на „Пето Авеню“ и ни нарече врагове на трудещите се, защото рекламираме в „Банър“. Това можем да го подминем, но става сериозно, когато една от най-старите ни клиентки, кротка възрастна женица от Кънектикът, трето поколение републиканка, ни се обади и ни каза, че смята да анулира текущата си сметка при нас, защото някой й казал, че Уайнънд е диктатор.
— Гейл Уайнънд не разбира почти нищо от политика — каза Тухи. — Представите му за нея са на равнището на клуба на Демократическата партия в Хелс Кичин. Политическата корупция по онова време е била доста безобидна, не сте ли съгласни?
— Не ме интересува. За друго говоря. Че „Банър“ се превръща в бреме. Пречи на бизнеса. В наше време човек трябва толкова да внимава. Ако се обвържеш с неподходящи хора, веднага разбираш, че е в ход мръсна кампания, от която и ти биваш окалян. Не мога да си позволя такива неща.
— Мръсната кампания не е съвсем без основание.
— Не ме интересува. Пет пари не давам дали е истина или не. Кой съм аз, че да си търся белята заради Гейл Уайнънд? Ако в обществото има настроения против него, моята работа е да съм възможно най-далеч от него, по най-бързия начин. И не само аз мисля така. Няколко души сме на това мнение. Джим Ферис от „Ферис&Саймс“, Били Шулц от „Ваймо Флейкс“, Бъд Харпър от „Тодлър Тогс“, и… дявол да го вземе, познаваш ги всички, те са ти приятели, от нашата група, либералните бизнесмени. Всички смятаме да оттеглим рекламите си от „Банър“.
— Имай малко търпение, Хоумър. Не бих избързал. Има подходящо време за всичко. Важен е и психологическият момент.
— Добре, ще те послушам. Но има… във въздуха се носи нещо. Един ден ще стане опасно.
— Може би. Ще ти кажа, когато стане.
— Мислех, че Елсуърт работи в „Банър“ — каза разсеяно Рене Слотърн, озадачена.
Другите я погледнаха със съжаление и възмущение.
— Наивна си, Рене — сви рамене Ийв Лейтън.
— Но защо е толкова лош „Банър“?
— Слушай, дете, не се бъркай в мръсната политика — каза Джесика Прат. — „Банър“ е злонамерен вестник. Г-н Уайнънд е много зъл човек. Представител е на егоистичните интереси на богатите.
— Според мен изглежда добре — каза Рене. — Мисля, че е сексапилен.
— За бога! — извика Ийв Лейтън.
— Но в края на краищата Рене има право да си каже мнението — сопна се Джесика Прат.
— Някой каза, че Елсуърт е председател на Профсъюза на служителите на Уайнънд — отбеляза Рене.
— За бога, Рене, няма такова нещо. Никога не съм бил председател на каквото и да било. Само редови член. Като последния куриер във вестника.
— Значи служителите на Уайнънд си имат профсъюз, така ли? — попита Хоумър Слотърн.
— В началото беше само клуб — каза Тухи. — Миналата година стана профсъюз.
— Кой го организира?
— Нямам представа. Стана почти спонтанно. Като всички масови организации.