Тухи се отдръпна от него. Всяка година интервалите между срещите им ставаха все по-големи. Кийтинг приемаше този факт и си казваше, че Тухи е зает. Озадачаваше го, че Тухи престана да пише за него. Реши, че има по-важни неща, за които Тухи трябва да пише. Критиката на Тухи към „Похода на вековете“ му нанесе удар, но си каза, че го е заслужил. Приемаше всякакви упреци. Позволи си да се съмнява в себе си, но не си позволи да се усъмни в Елсуърт Тухи.
Нийл Дюмон отново го накара да се замисли за Елсуърт Тухи. Нийл заговори сприхаво за състоянието на света, че някой плаче над разлято мляко, че промяната е закон на оцеляването, заговори за способността да се приспособяваш и че всеки трябва да ходи по земята. От дългата му, объркана реч Кийтинг стигна до заключението, че с досегашния им бизнес е свършено, че държавата поема всичко, независимо дали им харесва или не, че строителният бизнес отмира, скоро държавата ще бъде единственият строител и те трябва да се включат сега, ако въобще имат намерение да се включват.
— Виж Гордън Прескът — каза Нийл Дюмон. — Виж какъв спретнат малък монопол придоби в проектирането на жилища и пощи. Виж Гъс Уеб какъв печен мошеник стана.
Кийтинг не отговори. Нийл Дюмон изрази собствените му неизказани мисли. Знаеше, че скоро ще се изправи пред реалността, но се опитваше да отложи този миг.
Не му се мислеше за „Кортланд Хоумс“.
„Кортланд Хоумс“ беше проект за държавни жилища в Астория, на брега на „Ист Ривър“. Планиран бе като гигантски експеримент за строеж на жилища с ниски наеми, който да послужи като модел за цялата страна, за целия свят. Повече от година Кийтинг слушаше разговорите на колегите си за този проект. Финансирането бе гласувано, избрано бе мястото, но не и архитектът. Кийтинг не искаше да признае пред самия себе си колко отчаяно желае да получи поръчката за Кортланд и колко малка е вероятността да я получи.
— Слушай, Пит, хайде да наречем нещата с истинските им имена — каза Нийл Дюмон. — Пред фалит сме и ти го знаеш. Добре, ще издържим още година-две, благодарение на твоята известност. А после? Не сме виновни ние. Частната инициатива отмира и ще отмре напълно. Това е исторически процес. Вълната на бъдещето. Затова трябва да грабнем сърфа и да се качим на тази вълна, докато можем. Има хубав, стабилен сърф за момчето, достатъчно умно да го грабне. „Кортланд Хоумс“.
Чувайки името, Кийтинг се запита защо то му прозвуча като приглушен звън на камбана, като начало и край на изречение, което той не е в състояние да предотврати.
— Какво искаш да кажеш, Нийл?
— „Кортланд Хоумс“. Елсуърт Тухи. Знаеш какво искам да кажа.
— Нийл, аз…
— Какво ти става, Пит? Слушай, всички се подсмихват. Всеки казва, че ако е любимец на Тухи, какъвто си ти, ще получи „Кортланд Хоумс“ ей така — щракна с пръстите си с поддържан маникюр, — просто ей така. Никой не разбира какво още чакаш. Нали знаеш, че приятелят ти Елсуърт режисира спектакъла около този жилищен проект.
— Не е вярно. Не го режисира. Той не заема официален пост. Никога не е бил на официален пост.
— Не се занасяй! Повечето от момчетата, които взимат решенията във всеки кабинет, са негови момчета. Проклет да съм, ако знам как ги пробутва, но е факт. Какво ти става, Пит? Страх ли те е да помолиш Елсуърт Тухи за услуга?
Така е, каза си Кийтинг, вече няма път назад. Изключено е да си признае, че го е страх да помоли за услуга Елсуърт Тухи.
— Не — каза той глухо, — не ме е страх, Нийл. Ще… Добре, Нийл. Ще говоря с Елсуърт.
Облечен в халат, Елсуърт Тухи се бе изтегнал на едно канапе. Тялото му бе приело формата на разкривена буква X, с ръце, протегнати над главата върху възглавниците и широко разкрачени крака. Халатът беше копринен, с цветовете на запазената марка на козметичната фирма Коти — бели пухчета за пудра на оранжев фон. Десенът беше дързък и весел, изтънчено елегантен напук на глуповатостта си. Под халата Тухи бе облякъл светлозелена ленена пижама. Под широките крачоли на пижамата се виждаха тънките му глезени.
Съвсем в стила на Тухи, каза си Кийтинг, е да заеме тази поза в строго изискания хол. На стената зад него висеше една-единствена картина от прочут майстор, а останалата част от помещението беше безлична като монашеска килия, или не, по-скоро като покои на крал в изгнание, равнодушен към материалните неща.