Очите на Тухи бяха топли, весели, насърчаващи. Тухи лично бе вдигнал телефона и веднага се съгласи да си уговорят среща. Хубаво е, че ме приема така неофициално, каза си Кийтинг. От какво ме е било страх? В какво се съмнявам? Та ние сме стари приятели.
— Боже мой — каза Тухи и се прозя, — толкова съм изморен! Настъпва един момент през деня, когато на човек му се иска да си отдъхне и да помързелува. Прибрах се у дома и усетих, че нито миг повече не мога да стоя с дрехите си. Почувствах се направо като селянин, навсякъде ме засърбя и трябваше да ги сваля. Нали нямаш нищо против, Питър? С някои хора човек трябва да е строг и официален, но с теб не се налага.
— Не, разбира се.
— След малко мисля да взема вана. Нищо не е в състояние да накара човек да се отпусне, както топлата вана. Обичаш ли да вземаш топла вана, Питър?
— Да… сигурно…
— Напълняваш, Питър. Скоро ще изглеждаш ужасно във ваната. Трупаш килограми, а имаш измъчен вид. Това е лоша комбинация. Твърде лоша от естетична гледна точка. Пълните хора трябва да са доволни и весели.
— Аз… съм добре, Елсуърт. Само че…
— Ти имаше приятно поведение. Не бива да се променяш, ще отблъснеш хората.
— Не съм се променил, Елсуърт. — Наблягаше на всяка дума. — Никак не съм се променил. Същият съм, както когато проектирах „Космо-Слотник Билдинг“.
Гледаше Тухи с надежда. Реши, че намекът е достатъчно ясен, за да го разбере Тухи — той разбираше много по-сложни неща. Изчака, за да излязат заедно от ситуацията. Но Тухи продължи да го гледа мило, с безизразни очи.
— Питър, в това твърдение няма никаква философия. Промяната е основен принцип на вселената. Всичко се променя. Сезоните, листата, цветята, птиците, нравите, хората и сградите. Диалектически процес, Питър.
— Да, разбира се. Нещата се променят толкова бързо, толкова странно. Нищо не забелязваш, но една сутрин всичко е различно. Помниш ли, само преди няколко години Лоис Кук, Гордън Прескът, и Айк, и Ланс бяха съвсем неизвестни. А сега, Елсуърт, те са на върха на славата и всички са свързани с теб. Накъдето и да погледна, всяко голямо име, което чуя, е от твоето обкръжение. Ти си невероятен, Елсуърт. Как е възможно да се постигне такова нещо, и то само за няколко години…
— Много по-просто, отколкото си мислиш, Питър. Така ти се струва, защото разсъждаваш от гледна точка на личностите, струва ти се, че става на парче. Ако беше така, и сто експерти по рекламата щяха да са малко. Работата може да се свърши много по-бързо. Живеем в ера, когато се налага да пестим време. Ако искаш нещо да поникне, не се грижиш за всяко семенце поотделно, а разпръскваш определен тор. Природата свършва останалото. Ти изглежда смяташ, че заслугата е само моя. Но не е. За бога, не е. Аз съм само една личност сред много други, само един от лостовете на огромно движение. Много широко и много отдавнашно. Случило се е така, че избрах областта, която те интересува — изкуството, защото мисля, че то фокусира решаващите фактори в задачата, която трябва да изпълним.
— Да, разбира се, но аз мисля, че ти си много умен. Успя да избереш млади хора с талант и бъдеще. Не ми е ясно как ги разпознаваш. Помниш ли в каква дупка се събираше Съветът на американските строители? Никой не ни вземаше на сериозно. Смееха ти се, че си губиш времето с всякакви глупави организации.
— Драги ми Питър, хората хранят толкова много заблуди. Ето например една от тях — старият принцип „разделяй и владей“. Разбира се, има случаи, когато той е действал. Но през нашия век е открита много по-ефикасна формула: обединявай и управлявай.
— Какво искаш да кажеш?
— Явно не можеш да схванеш. Не бива да надценявам силите ти. Нямаш вид на човек, който има излишък от енергия.
— Добре съм. Може би съм малко притеснен, защото…
— Притеснението е прахосване на емоционални резерви. Съвсем неразумно. Образованият човек не се притеснява. Тъй като ние сме само продукт на химическия метаболизъм и на икономическите фактори, не сме в състояние да променим каквото и да било. Защо тогава да се тревожим? Разбира се, има някои изключения. Но само привидни. Когато обстоятелствата ни подвеждат да мислим, че имаме свобода на действие. Например както ти си дошъл тук да говориш за „Кортланд Хоумс“.
Кийтинг примигна, след това се усмихна с благодарност. Съвсем в стила на Тухи, който отгатва и му спестява неловки предисловия.