— Тим Дейвис ли? О, да, аз му намерих сегашната работа.
Писа на майка си, за да й разкаже. Тя каза на приятелките си:
— Пити е толкова безкористно момче.
Пишеше й прилежно всяка седмица; писмата му бяха кратки и почтителни; нейните писма бяха дълги, подробни и пълни със съвети. Рядко ги прочиташе докрай.
Понякога се срещаше с Катрин Холси. Не отиде при нея следващата вечер, както й бе обещал. Събуди се сутринта и си спомни нещата, които й каза. Намрази я, защото го бе подтикнала да й ги каже. Отиде пак при нея след седмица; тя не го упрекна, нито отвори дума за чичо си. Продължиха да се виждат веднъж на един-два месеца; беше щастлив, като я види, но никога не й говореше за кариерата си.
Опита се да поговори за кариерата си с Хауърд Роурк, но опитът се оказа неуспешен. Обади му се по телефона два пъти. Изкачи с отвращение петте етажа до стаята на Роурк. Поздрави го нетърпеливо, очаквайки някакво успокоение, но не знаеше защо се нуждае от успокоение, нито защо може да го получи единствено от Роурк. Заговори за работата си и разпита Роурк с искрена загриженост за кантората на Камерън. Роурк го изслуша и отговори охотно на всичките му въпроси. Но Кийтинг усещаше, че среща желязна стена в неподвижните очи на Роурк и че двамата не говорят за едно и също. Преди да си тръгне, Кийтинг забеляза протритите маншети на Роурк, обувките му и кръпката на панталоните. Остана доволен. Тръгна си злорадстващ, но и крайно смутен. Зачуди се защо, зарече се никога повече да не се среща с Роурк. Зачуди се защо е сигурен, че ще трябва отново да се срещне с него.
— Е — каза Кийтинг, — не успях да събера смелост да я поканя на обед, но ще дойде с мен на изложбата на Мосън вдругиден. Сега какво?
Седеше на пода с глава, облегната на ръба на леглото и с изпънати боси крака, облечен в една от бледозелените пижами на Гай Франкън, която бе твърде широка за него.
През отворената врата на банята виждаше как Франкън си мие зъбите, изправен пред мивката, с корем, опрян в блестящия й ръб.
— Чудесно — Франкън измляска през дебелата пяна на пастата за зъби. — И така ще стане. Нали ти е ясно?
— Не.
— Господи, Пит, вчера ти обясних. Съпругът на госпожа Дънлоп възнамерява да й построи къща.
— О, да — каза тихо Кийтинг и отметна сплъстените черни къдри от лицето си. — Ох, да… сега си спомням… господи, Гай, как ме боли главата!…
Спомняше си смътно приема, на който Гай го заведе предишната вечер, спомняше си черния хайвер върху леда, вечерната рокля от черен тюл и красивото лице на госпожа Дънлоп, но не можеше да си спомни как точно е стигнал до апартамента на Франкън. Сви рамене. През последната година често ходеше на приеми с Франкън и често се оказваше по същия начин в дома му.
— Не става дума за много голяма къща — каза Франкън с четка за зъби в устата. Четката издуваше бузата му, а зелената й дръжка стърчеше навън. — Около петдесет хиляди, доколкото знам. Те са дребни риби, така или иначе. Но зетят на госпожа Дънлоп е Куимби — нали знаеш, голямата клечка в недвижимите имоти. Няма да е лошо да имаме достъп до това семейство, никак няма да е лошо. Трябва да проучиш кой ще получи тази поръчка, Пит. Мога ли да разчитам на теб?
— Разбира се — каза Кийтинг с клюмнала глава. — Винаги можеш да разчиташ на мен, Гай…
Седеше неподвижен, вторачен в босите си крака. Мислеше за Стенгъл, проектанта на Франкън. Нямаше желание да мисли, но умът му автоматично скочи към Стенгъл, както обикновено, тъй като Стенгъл беше следващата му стъпка.
Стенгъл не се сприятеляваше с никого. В продължение на две години всички опити на Кийтинг да се сближи със Стенгъл се разбиваха в леда в очилата му. Мнението на Стенгъл за Кийтинг се носеше шепнешком из чертожните зали и малцина се осмеляваха да го повторят; Стенгъл го казваше на висок глас, макар да знаеше, че поправките по неговите чертежи, които се връщаха от кабинета на Франкън, бяха от ръката на Кийтинг. Но Стенгъл имаше слабо място: готвеше се да напусне Франкън и да отвори собствена кантора. Беше си избрал съдружник — млад архитект, който нямаше талант, но беше наследил много пари. Стенгъл само чакаше удобен случай. Кийтинг много мислеше по този въпрос. Не можеше да мисли за нищо друго. Отново се сети за него, седейки на пода в спалнята на Франкън.