— Така е, Елсуърт. Точно за това исках да говоря с теб. Ти си чудесен. Познаваш ме като прочетена книга.
— Каква книга, Питър? Евтин роман ли? Или любовна история? А може би криминален трилър? Или просто плагиатски ръкопис? Не, нека кажем така: като сериал. Хубав, дълъг и вълнуващ сериал, на който липсва последният епизод. Последният епизод е изгубен. Няма да има последен епизод. Освен, разбира се, ако се окаже „Кортланд Хоумс“. Да, подходящо за заключителна глава. — Кийтинг слушаше с напрегнати празни очи, забравил, че трябва да прикрива срама и молбите. — Огромен проект е „Кортланд Хоумс“. По-голям от „Стоунридж“. Нали помниш „Стоунридж“, Питър?
Разговаря с мен съвсем непринудено, каза си Кийтинг, изморен е, не може все да е тактичен, не си дава сметка, че…
— „Стоунридж“. Големият жилищен проект на Гейл Уайнънд. Замислял ли си се за кариерата на Гейл Уайнънд, Питър? От пристанищен плъх до „Стоунридж“ — знаеш ли какво означава такъв възход? Замислял ли си се колко усилия, енергия и страдание е вложил Гейл Уайнънд във всяка своя стъпка? А ето че сега държа в ръката си много по-голям проект от „Стоунридж“, държа го без никакво усилие. — Отпусна ръка и добави: — Ако е истина, че го държа. Може би е само метафора. Не го приемай буквално, Питър.
— Мразя Уайнънд — каза глухо Кийтинг, забил поглед в пода. — Мразя го по-силно от всеки друг.
— Уайнънд ли? Той е много простодушен човек. Достатъчно простодушен, за да мисли, че хората са мотивирани предимно от пари.
— Но това не важи за теб, Елсуърт. Ти си почтен човек. Затова вярвам в теб. Само това ми остана. Ако престана да вярвам в теб, ще съм загубил всичко.
— Благодаря ти, Питър. Толкова мило от твоя страна. Неуравновесено, но мило.
— Елсуърт… знаеш какво е отношението ми към теб.
— Да, знам доста добре.
— Така е, и точно затова не разбирам.
— Какво?
Налагаше се да го изрече. Решил бе твърдо никога да не го изрича, но се налагаше.
— Елсуърт, защо се отказа от мен? Защо вече не пишеш нищо за мен? Защо в твоята рубрика, а и навсякъде другаде, при всяка поръчка, за която имаш възможност да повлияеш, защо винаги си на страната на Гъс Уеб?
— А защо не, Питър?
— Но… аз…
— Съжалявам, ти изобщо не си наясно. През всички тези години не си усвоил нито един от моите принципи. Аз не вярвам в индивидуализма, Питър. Не вярвам, че човек е неповторим. Вярвам, че всички сме равни и взаимозаменяеми. Мястото, което заемаш днес, утре може да бъде заето от всеки и от всички. Равнопоставена ротация. Не съм ли те учил винаги точно на това? Как мислиш, защо избрах теб? Защо те насърчавах? За да не допусна някой да стане незаменим. За да оставя шанс на хора като Гъс Уеб. Защо според теб водих битка например срещу Хауърд Роурк?
Умът на Кийтинг беше като ударен. Имаше чувството, че са го ударили с нещо тъпо и тежко, че по-късно ще стане черно-син и подут, но в момента не усещаше нищо, освен сладникаво вцепенение. Отломки от свързани мисли му подсказваха, че съжденията, които чува, са високо морални, каквито винаги бе приемал и следователно с нищо не го застрашават, изобщо не съдържат заплаха. Тухи го гледаше вторачено с тъмни, добри и щедри очи. Може би по-късно… по-късно ще разбере… Но имаше нещо, което бе успяло да пробие и се съхрани някъде в мозъка му. Разбра кое. Името.
Въпреки че единствената му надежда да получи съчувствие оставаше в Тухи, нещо необяснимо се надигна в него, наведе се напред, убеден, че иска да нарани Тухи, че Тухи ще го заболи. Устните му неочаквано се изкривиха в усмивка, оголвайки зъбите и венците:
— Ти се провали с него, нали, Елсуърт? Виж къде е сега той… Хауърд Роурк.
— Боже, колко скучно е да водя дискусия с човек, чийто ум не може да надхвърли границите на привидното. Ти изобщо не си способен да вникваш в принципи, Питър. Мислиш само на равнище личности. Наистина ли смяташ, че нямам друга мисия в живота, освен да се занимавам с твоя Хауърд Роурк? Г-н Роурк е само един от множество детайли. Занимавах се с него, когато трябваше. Все още се занимавам с него — макар и непряко. Все пак признавам, че за мен г-н Хауърд Роурк е голямо изкушение. Понякога си мисля, че ще е позор, ако не се изправя отново лично против него. Но може и да не се наложи. Когато действаш принципно, Питър, си спестяваш главоболията от индивидуални сблъсъци.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че можеш да действаш по един от следните два начина. Или посвещаваш живота си да изтръгваш всеки плевел, когато поникне, и тогава няма да ти стигнат десет живота, за да свършиш работа. Или можеш да подготвиш почвата — например като разпръснеш определен химикал — така, че плевелите да не могат да растат. Второто става по-бързо. Казвам „плевел“, защото това е обичайна символика и няма да те стресне. Същата техника, разбира се, е в сила при всяко друго растение, което искаш да премахнеш: елда, картофи, портокали, орхидеи или петунии.