— Елсуърт, не знам за какво говориш.
— Разбира се, че не знаеш. Това е моето предимство. Тези неща ги казвам публично всеки ден и никой не знае за какво говоря.
— Чу ли, че Хауърд Роурк строи къща на Гейл Уайнънд?
— Драги ми Питър, да не мислиш, че го научавам от теб?
— Е, как ти се струва?
— Защо смяташ, че ме засяга?
— Чу ли, че Роурк и Уайнънд са най-близки приятели? И то не какво да е приятелство, ако се съди по хорските приказки! Нали знаеш на какво е способен Уайнънд, за да помогне на Роурк. Опитай да възпреш Роурк сега! Опитай и го възпри! Опитай…
Задави се със собствената си слюнка и млъкна. Даде си сметка, че се е вторачил в голия глезен на Тухи, който се показва между крачола на пижамата и обточения с овча кожа пантоф. Никога не си бе представял голотата на Тухи; в мислите му Тухи сякаш не притежаваше физическо тяло. Глезенът му изглеждаше някак неприлично: само кожа, силно синкавобяла, опъната върху кости с твърде крехък вид. Напомняха на пилешки кости, изсъхнали в чинията след вечеря — само ако ги докоснеш, без никакво усилие се трошат. Прииска му се да протегне ръка, да хване глезена с палец и показалец и да извие върховете на пръстите си.
— Елсуърт, дойдох да говорим за „Кортланд Хоумс“! — Не можеше да откъсне очи от глезена. Надяваше се думите да му донесат облекчение.
— Не викай така. Какъв е проблемът?… „Кортланд Хоумс“ ли? Какво искаш да ми кажеш?
Кийтинг вдигна смаяно очи. Тухи изчакваше с невинно изражение.
— Искам аз да съм архитектът на „Кортланд Хоумс“. — Гласът му се процеждаше като лепило през парцал. — Искам да ми го осигуриш.
— Защо да ти го осигуря?
Отговор не последва. Ако каже: „Защото ти написа, че съм най-големият архитект на нашето време“, самото напомняне ще докаже, че Тухи вече не мисли така. Не се осмели да провери, нито да чуе евентуалната реплика на Тухи. Втренчи се в два дълги черни косъма на изпъкналия синкав глезен на Тухи. Виждаше ги съвсем ясно — единият беше прав, а другият къдрав. След дълга пауза отвърна:
— Защото отчаяно се нуждая от него, Елсуърт.
— Знам.
Нямаше какво повече да се каже. Тухи си помести глезена и опря стъпало на страничната облегалка на канапето, протягайки удобно крака.
— Изправи се, Питър. Свил си се като охлюв.
Кийтинг не помръдна.
— Защо смяташ, че изборът на архитект за „Кортланд Хоумс“ зависи от мен?
Кийтинг вдигна глава. Почувства облекчение. Очаквал бе твърде много и бе обидил Тухи. Затова стана така, само затова.
— Нали разбираш… говори се… казаха ми, че имаш голямо влияние за този проект… пред хора… и във Вашингтон… и другаде…
— Съвсем неофициално — като експерт по архитектурни въпроси. Нищо повече.
— Да, разбира се… Точно това… имах предвид.
— Мога да препоръчам архитект. И толкова. Не мога да гарантирам нищо. Думата ми не е решаваща.
— Не искам нищо повече, Елсуърт. Само да ме препоръчаш…
— Но, Питър, ако препоръчам някого, трябва да се обоснова. Не мога да си използвам влиянието просто ей така, за да пробутвам приятели, нали?
Кийтинг се загледа в халата и се запита: пухчета за пудра, защо ли? Ето какво не ми се връзва, стига само да можеше да го махне.
— Професионалният ти престиж вече не е същият, Питър.
— Ти каза „да пробутвам приятели“, нали Елсуърт… — Кийтинг шепнеше.
— Разбира се, че съм ти приятел. Винаги съм ти бил приятел. Не се съмняваш, нали?
— Не… Не се съмнявам, Елсуърт…
— Тогава горе главата. Слушай, ще ти кажа как стоят нещата. Доникъде не сме с проклетия „Кортланд“. Има малък гаден проблем. Опитах се да го издействам за Гордън Прескът и Гъс Уеб — стори ми се, че е по-скоро за тях, не смятах, че ти ще проявиш такъв интерес. Но нито един от двамата не се оказа на висота. Знаеш ли какъв е най-големият проблем в жилищното строителство? Икономичността, Питър. Да проектираш прилично и модерно жилище, чийто наем да е петнадесет долара на месец. Представяш ли си? Това се очаква от архитекта, който ще проектира „Кортланд“ — ако се намери такъв. Разбира се, подборът на наемателите също е важен при плаващи наеми — семейства с годишен доход хиляда и двеста долара плащат по-висок наем за едно и също жилище, за да може да се настанят и семейства с по шестстотин долара на година — нали знаеш, доиш някой бедняк, за да помогнеш на някой още по-беден — но все пак, разходите за строежа и за поддържането трябва да бъдат възможно най-ниски. Хората във Вашингтон не искат да се повтори случаят, за който сигурно си чул — държавен жилищен проект, в който къщите струват по десет хиляди долара, докато частен строител би могъл да ги построи за две хиляди. „Кортланд“ трябва да бъде модел. Пример за целия свят. Трябва да бъде най-блестящият, най-ефективният модел на всички времена за находчиво проектиране и икономичен строеж. Такова е изискването на големите клечки. Гордън и Гъс не го изпълниха. Опитаха, но не се справиха. Ще се учудиш, ако ти кажа колко много хора опитаха. Питър, не бих могъл да ги убедя да те изпробват, дори и да беше на върха на кариерата си. Какво да разкажа за теб? Твоето име се свързва с лукс, блясък и мрамор, със стария Гай Франкън, „Космо-Слотник Билдинг“, „Фринк Нашънъл Банк“ и с онзи провал на „вековете“, който никога не ще се изплати. Тяхното желание е милионерска кухня срещу работнически доходи. Смяташ ли, че можеш да го направиш?