— За какъв проект става дума?
— „Кортланд Хоумс“.
— Жилищният проект ли?
— Да. Чу ли за него?
— Знам много неща за него.
— Интересуваш ли се от жилищни проекти, Хауърд?
— Кой ти го предложи? При какви условия?
Кийтинг обясни подробно и безстрастно, разказа разговора с Тухи като резюме на стенограма от съдебен процес, която е чел отдавна. Извади документите от куфарчето си, сложи ги на бюрото и продължи да говори, докато Роурк ги разглеждаше. Роурк го прекъсна само веднъж.
— Почакай малко, Питър. Замълчи.
Изчака доста време. Роурк разлистваше документите, без да ги гледа. Накрая каза:
— Давай нататък. — Кийтинг продължи послушно, без да задава въпроси.
— Няма причина да го правиш от мое име — каза той в заключение. — Ако решиш проблема, можеш да отидеш при тях и да им го предложиш от свое име.
Роурк се усмихна.
— Мислиш ли, че мога да прескоча Тухи?
— Не. Не, не мисля.
— Защо смяташ, че проявявам интерес към проектиране на жилища?
— Има ли архитект, който да не проявява такъв интерес?
— Наистина се интересувам. Но не така, както си мислиш.
Изправи се рязко, нетърпеливо и напрегнато. Кийтинг за първи път си позволи да реагира: изненада се, че Роурк потиска някакъв порив.
— Нека да помисля, Питър. Остави ми тези неща. Ела вкъщи утре вечер. Тогава ще ти дам отговор.
— Ти не… не ми отказваш?
— Още не.
— Възможно ли е… след всичко, което се случи…?
— По дяволите случилото се.
— Ще обмислиш ли…
— Сега не мога да кажа нищо, Питър. Трябва да помисля. Но не разчитай. Не е изключено да ти поискам нещо невъзможно.
— Готов съм на всичко, което поискаш, Хауърд. Каквото и да е.
— Ще говорим утре.
— Хауърд, аз… как да се опитам да ти благодаря, дори само за…
— Недей да ми благодариш. Ако приема, ще е със собствена цел. За да спечеля колкото теб. Може би и повече. Но запомни, че работя само при тези условия.
Кийтинг отиде в жилището на Роурк следващата вечер. Не беше сигурен дали е чакал нетърпеливо. Усещането, че мозъкът му е ударен, избледняваше. Способен беше да действа, но не и да преценява.
Застана насред стаята на Роурк и бавно се огледа. Благодарен беше на Роурк за всичко, което бе премълчал. Сам заговори за премълчаното, задавайки въпроса:
— Това е „Енрайт Хауз“, нали?
— Да.
— Нали ти я построи?
Роурк кимна и каза:
— Сядай, Питър. — Беше съвсем наясно.
Кийтинг носеше чантата за документи. Беше натъпкана и тежка. Остави я внимателно на пода, опряна на един стол. След това разтвори ръце, задържа ги разтворени и попита:
— Е?
— Питър, можеш ли за миг да си представиш, че си сам на света?
— Представям си го от три дни.
— Не, имам предвид нещо друго. В състояние ли си да забравиш онова, което са те учили да повтаряш, и да започнеш да мислиш, да мислиш усилено, със собствения си мозък? Има неща, които искам да разбереш. Това е първото ми условие. Сега ще ти кажа какво искам. Ако мислиш по този въпрос като повечето хора, ще кажеш, че няма значение. Но ако реагираш така, няма да се заема с проекта. Ще се съглася само ако вникнеш докрай колко е важно.
— Ще опитам, Хауърд. Бях… казах ти всичко съвсем честно вчера.
— Да. Ако не беше така, още вчера щях да ти откажа. Струва ми се, че си в състояние да разбереш и да поемеш своята част.
— Съгласен ли си да направиш проекта?
— Може би. Ако ми направиш добро предложение.
— Хауърд… готов съм на всичко, което поискаш. Каквото и да е. Бих си продал душата…
— Точно това искам да разбереш. Да си продадеш душата е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот. Ако поискам да си запазиш душата… ще разбереш ли защо е много по-трудно?
— Да… Мисля, че да.
— Така ли? Давай нататък. Искам да ми кажеш защо да се съглася да проектирам „Кортланд“. Искам да ми направиш предложение.
— Ще ти дам всичките пари, които ми платят. Нямам нужда от тях. Мога да ти платя и двойно повече. Ще удвоя хонорара.