— Можеш да измислиш нещо по-добро, Питър. С пари ли се опитваш да ме изкушиш?
— Ще ми спасиш живота.
— Сещаш ли се поне за една причина, поради която да имам желание да ти спасявам живота?
— Не.
— Тогава?
— Това е голям обществен проект, Хауърд. Хуманно начинание. Помисли за бедните, които живеят в предградията. Ако им осигуриш приличен стандарт за техните доходи, ще си удовлетворен, че си извършил благородно дело.
— Питър, вчера беше по-честен.
Питър заби поглед в пода и каза глухо:
— Ще ти достави удоволствие да направиш проекта.
— Да, Питър. Заговори на моя език.
— Какво искаш?
— Слушай ме внимателно. Години наред се занимавам с проблема за строежа на жилища с ниски наеми. Никога не съм мислил за бедните в предградията. Мислил съм за възможностите на нашия модерен свят. За новите материали, средствата, шансовете, които ни се предлагат и от които можем да се възползваме. Заобиколени сме с толкова много творения на човешкия гений. С такива великолепни възможности. Да строим евтино, просто, умно. Имал съм много време да се уча. Нямах кой знае колко работа след Храма на Стодард. Не очаквах резултати. Работех, защото щом видя някой материал, не мога да не се замисля какво се прави с него. И щом се замисля, трябва да го направя. Да намеря отговора, да реша проблема. Години наред се занимавах с това. Обикнах тази работа. Работех, защото исках да реша проблема. Ти искаш да знаеш как се строи жилище с месечен наем петнадесет долара, нали? Аз ще ти покажа как да го построиш за наем от десет долара.
Кийтинг неволно се наклони напред.
— Но първо искам да размислиш и да ми кажеш какво ме е накарало да посветя години наред на тази работа. Пари ли? Или слава? Може би благотворителност? Или алтруизъм?
Кийтинг поклати бавно глава.
— Добре. Започваш да разбираш. Затова каквото и да правим, нека не говорим за бедните хора в предградията. Те нямат нищо общо, макар че не бих завидял на човека, който се наеме да го обяснява на глупците. Аз не се интересувам от клиентите си, а само от архитектурните им изисквания. Смятам ги за част от темата и задачата на проекта, за мен те са като строителен материал, също като тухлите и стоманата. Тухлите и стоманата за мен не са мотив. Нито клиентите. И двете са само средства за работата ми. Питър, за да си способен да направиш нещо за хората, трябва да си способен да работиш. Но за да работиш, трябва да обичаш работата си, а не второстепенните й последствия. Работата, не хората. Собствената ти дейност, а не някакъв евентуален обект на благотворителността ти. Ще се радвам, ако нуждаещи се хора заживеят по-добре в къща, проектирана от мен. Но това не е мотив за работата ми, не е и причина, която ме подтиква да работя. Нито е награда за труда ми.
Приближи се до един прозорец и се загледа в светлините на града, чиито отражения трептяха в тъмната река.
— Ти каза вчера, че всеки архитект се интересува от жилищни проекти. Но за мен самата идея е отблъскваща. Смятам за достойно начинание да се осигури прилично жилище на човек, който печели петнадесет долара на седмица. Но не за сметка на други хора. Не като се повишават данъците и всички други наеми, за да бъде заставен онзи, който печели четиридесет на седмица, да живее в миша дупка. Точно това се случва в Ню Йорк. Никой не може да си позволи модерно жилище… освен много богатите и най-бедните. Виждал ли си къщите от кафяв пясъчник, в които са принудени да живеят семействата, разчитащи на средна заплата? Принудени са да живеят така… защото не са достатъчно некадърни. Печелят по четиридесет долара на седмица и нямат достъп до държавните жилищни проекти. Но именно те са хората, които осигуряват парите за проклетите проекти. Те плащат данъците. А данъците вдигат техните наеми. И те трябва да се преместят от преустроена тухлена къща в непреустроена, а след това в комунално жилище. Нямам никакво желание да налагам наказание на човек, само защото той изкарва петнадесет долара на седмица. Но изобщо не разбирам защо да бъде наказван човек, който изкарва четиридесет — и то в полза на по-некадърния от него. Със сигурност има много теории и цели томове по въпроса. Само виж резултатите. И все пак всички архитекти са привърженици на държавните жилища. Познаваш ли архитект, който да не е привърженик на плановото строителство на градовете? Искам да попитам някой от тях защо е толкова сигурен, че ще бъде утвърден точно неговият план. Ако бъде утвърден, с какво право го налага на другите? А ако не бъде, какво става с труда му? Сигурно ще отговори, че не иска нито едно от двете неща. Че иска съвет, консултации, сътрудничество и взаимна помощ. И резултатът ще е „Походът на вековете“. Питър, всеки един от вас, които членувахте в комитета, е работил сам по-добре, отколкото осмината колективно. Помисли някой път защо.