— Струва ми се, че знам… Но „Кортланд“…
— Да, „Кортланд“. Казах ти всички неща, в които не вярвам, за да разбереш какво искам и защо имам право да го поискам. Не вярвам в държавните жилищни проекти. Не искам и да чуя за благородните им цели. Не смятам, че са благородни. Но и това е без значение. Това не ми е първа грижа. Не ме интересува нито кой живее в къщата, нито кой поръчва строежа. Интересува ме единствено самата къща. Ако трябва да се строи, хубаво е да се строи както трябва.
— Ти… искаш ли да направиш проекта?
— През годините, когато работех по този проблем, изобщо не съм се надявал, че резултатите ще бъдат приложени. Наложих си да не се надявам. Знаех, че няма да имам шанса да покажа какво може да се направи в голям мащаб. Твоите държавни жилищни проекти, освен всичко друго толкова оскъпиха строителството, че частните собственици не могат да си позволят такива проекти, не могат да си позволят каквото и да било евтино строителство. Аз никога няма да получа работа от държавата. Това ти е ясно. Сам каза, че не мога да прескоча Тухи, а той не е единственият. Никога не съм получавал работа от група, борд, съвет или комитет, обществен или частен, с изключение на случаите, когато определен човек се е борил за мен, като Кент Лансинг. За това си има причина, но сега няма да говорим за нея. Искам само да знаеш, че съм наясно защо имам нужда от теб и че сделката ще е честна.
— Ти имаш нужда от мен ли?
— Питър, харесвам този вид работа. Иска ми се да бъдат построени такива жилища, да са реални, действащи, изпълнени с живот. Но всяко нещо, изпълнено с живот, е цялостно. Знаеш ли какво означава това? Цяло, чисто, завършено, неделимо. Знаеш ли какво представлява принципът на целостта? Мисъл. Мисълта, създала това нещо и всяка част от него. Мисълта, която никой не може да промени или да накърни. Искам да направя проекта за „Кортланд“. Искам да бъде построен точно така, както го проектирам.
— Хауърд… аз няма да кажа, че няма значение.
— Наясно ли си?
— Да.
— Обичам да получавам пари за труда си. Но този път мога да мина и без тях. Обичам хората да знаят, че сам си върша работата. Мога да мина и без това. Обичам, когато обитателите на сградите ми са доволни от моята работа. Но това не е толкова важно. Единственото, което има значение, моята цел, моята награда, моят принцип, моят мотив е самата работа. Да е свършена така, както мисля, че трябва да бъде свършена. Питър, това е единственото нещо на света, което ти можеш да ми предложиш. Предложи ми го и ще имаш всичко, което съм способен да дам. Работата да бъде свършена така, както аз мисля, че трябва да бъде свършена. Това е лична, себична, егоистична мотивация. Аз действам само по този начин. Такъв съм.
— Да, Хауърд. Разбирам. Напълно.
— Ето какво ти предлагам: ще направя проекта за „Кортланд“. Ти ще го подпишеш с твоето име. Целият хонорар ще е за теб. Но ще гарантираш, че ще бъде построен точно по моя проект.
Кийтинг го погледна право в очите. Погледът му беше ясен и спокоен. Изтекоха няколко секунди.
— Добре, Хауърд. Изчаках, за да ти покажа, че съм наясно точно какво искаш и какво ти обещавам.
— Нали знаеш, че няма да е лесно?
— Зная, че ще бъде ужасно трудно.
— Да, така е. Проектът е толкова голям. И преди всичко е държавен. Ще се замесят толкова много хора, всеки от тях ще разполага с някаква власт и ще иска да я упражни по някакъв начин. Ще водиш трудна битка. Ще ти е нужна смелостта на моите убеждения.
— Ще се опитам да бъда на висота, Хауърд.
— Не ще успееш, ако не си наясно, че ти давам доверие, по-свято и по-благородно, ако думата ти харесва, от която и да било алтруистична цел. Ако не си наясно, че това не е услуга, че го правя не заради теб или за бъдещите наематели, а за себе си и че ти ще го получиш само при тези условия.
— Добре, Хауърд.
— Ще трябва сам да се справиш с изпълнението. Ще трябва да сключиш железен договор с твоите възложители и после да водиш битка с всеки бюрократ, който ще се появява всеки пет минути през следващата година или повече. Единствената ми гаранция ще е твоята дума. Готов ли си да ми я дадеш?