— Давам ти думата си.
Роурк извади от джоба си два листа, напечатани на пишеща машина и му ги подаде.
— Подпиши се.
— Какво е това?
— Договор между нас двамата за условията на нашето споразумение. По един екземпляр за всеки. Вероятно няма да има никаква правна сила. Ще го съхранявам като заплаха за теб. Няма да мога да те съдя. Но ще мога да го разглася. Ако искаш да спечелиш престиж, няма да допуснеш да се разбере. Ако смелостта ти изневери, помни, че отстъпиш ли, губиш всичко. Но ако удържиш на думата си, аз ти давам своята и съм го написал тук, че няма да покажа на никого този договор. Кортланд ще е твой. В деня, в който бъде завършен, ще ти пратя този лист и ти ще го изгориш, ако желаеш.
— Добре, Хауърд.
Кийтинг се подписа и подаде писалката на Роурк, който се подписа на свой ред.
Кийтинг не откъсваше очи от него. Изрече бавно, сякаш се опитваше да изрази ясно някаква своя смътна мисъл:
— Всеки би казал, че си глупак… Всеки би казал, че аз получавам всичко…
— Ще получиш всичко, което обществото е в състояние да ти даде. Целият хонорар ще е за теб. Цялата слава, всички почести ще са за теб. Благодарността на обитателите също ще е за теб. А аз… аз ще взема онова, което човек не може да получи от никой друг, освен от самия себе си. Аз ще съм създателят на „Кортланд“.
— Ти ще получиш повече от мен, Хауърд.
— Питър! — Гласът беше тържествуващ. — Наясно ли си?
— Да…
Роурк се облегна на една маса и тихо се засмя. Кийтинг не бе чувал по-щастлив смях.
— Ще стане, Питър. Ще се получи. Всичко ще е както трябва. Ти направи нещо чудесно — не ми каза, че ми благодариш, защото това би развалило всичко.
Кийтинг кимна мълчаливо.
— Сега си отдъхни, Питър. Искаш ли едно питие? Няма да обсъждаме никакви подробности тази вечер. Поседи малко, за да свикнеш с мен. Престани да се страхуваш от мен. Забрави всичко, което каза вчера. Нека остане в миналото. Започваме отначало. Вече сме партньори. Ти трябва да свършиш своята част от работата. Тя е равностойна. Между другото за мен точно това е сътрудничеството. Ти ще се заемеш с хората, а аз — с проекта. Всеки от нас ще свърши работата, която умее най-добре, по най-честния начин.
Приближи се до Кийтинг и протегна ръка.
Без да помръдне, без да вдигне глава, Кийтинг пое подадената ръка и пръстите му се сключиха за миг около нея.
Роурк му поднесе питие. Кийтинг изпи три големи глътки и заразглежда стаята. Стискаше чашата с пръсти, ръката му изглеждаше стабилна, но ледът подрънкваше в течността без видимо движение.
Погледът му бавно изучаваше стаята и тялото на Роурк. Не го прави умишлено, не иска да ме засегне, не е нарочно, той дори не го съзнава, казваше си Кийтинг. Цялото му тяло излъчва посланието, че се радва на живота. В този миг осъзна, че никога не бе допускал възможността живо същество да изпитва радост от живота.
— Ти си… толкова млад, Хауърд… Толкова си млад… Някога те упреквах, че си твърде стар и сериозен… Помниш ли, че работеше за мен при Франкън?
— Забрави тези неща, Питър. Разбираме се добре и без спомени.
— Спомням си, защото си добър с мен. Не се мръщи. Изслушай ме. Трябва да ти разкажа нещо. Знам, че не искаш да говорим за това. За бога, и аз не исках ти да заговориш за него! Онази нощ реших, че трябва да се оградя със защитна стена, за да ме пази от всичко, което би могъл да ми хвърлиш в лицето. Но ти не го стори. Ако си сменим местата, ако това беше моят дом, имаш ли представа какво щях да направя или да кажа? Ти не си достатъчно суетен.
— О, не е така. Твърде суетен съм. Ако държиш на тази дума. Не правя сравнения. Никога не мисля за себе си, сравнявайки се с някой друг. Никога не се смятам за част от нещо. Аз съм изключително егоцентричен.
— Да. Такъв си. Но егоцентриците не са добри, за разлика от теб. Ти си най-себичният и най-добрият човек, когото познавам. А това е необяснимо.
— Може би тези понятия са безсмислени. Може би те означават онова, което хората са научени да мислят, че означават. Но нека да оставим настрана тези неща. Ако искаш да си говорим, нека поговорим какво ще правим. — Наведе се и погледна през отворения прозорец. — Жилищният квартал ще е там долу. Онази тъмна ивица, тя е теренът за „Кортланд“. Когато е готов, ще го виждам от моя прозорец. Ще бъде част от града. Питър, казвал ли съм ти колко обичам този град?
Кийтинг погълна останалото питие.
— Смятам да си тръгвам, Хауърд. Не съм във форма тази вечер.