Роурк се повдигна на лакът и я погледна право в очите, с пълно разбиране.
— Придобил си лошите навици на хората, които живеят извън града, Гейл — каза тя. — Налагаш извънградския си ритъм на гостите от града, които не са свикнали с такъв ритъм. — Помисли си: нека е за мен мигът, когато се бе запътил към езерото, не позволявай Гейл да вземе и него, като всичко останало. — Не можеш да нареждаш на г-н Роурк, все едно че работи в „Банър“.
— Едва ли има някой друг на земята, когото ми се иска да командвам повече от г-н Роурк — каза весело Уайнънд — винаги, щом ми падне.
— Точно това правиш.
— Нямам нищо против да изпълнявам заповеди, г-жо Уайнънд — каза Роурк. — Особено ако ги издава способен мъж като Гейл.
Позволи ми аз да се наложа този път, помоли го мислено тя, моля те, позволи ми да се наложа, за теб това е без значение, няма абсолютно никакво значение, откажи му, откажи му заради спомена за онзи миг, който не му принадлежеше.
— Мисля, че трябва да си отдъхнете, г-н Роурк. Да поспите до късно утре. Ще кажа на прислугата да не ви безпокои.
— Благодаря, но няколко часа сън са ми достатъчни, г-жо Уайнънд. Обичам да поплувам преди закуска. Гейл, чукни ми на вратата, като се приготвиш, за да слезем заедно.
Тя погледна над езерото и хълмовете. Нямаше и следа от хора, нямаше никаква друга къща. Имаше само вода, дървета и слънце — техният свят. Той е прав, каза си тя, принадлежим един на друг — тримата.
На скиците за „Кортланд Хоумс“ бяха изобразени шест петнадесететажни сгради, всяка във формата на несиметрична звезда с колона в средата. В колоните бяха вместени асансьорите, стълбищата, отоплителните и всички други инсталации. Апартаментите, разположени по лъчите, бяха оформени като разтегнати триъгълници, до които стига светлина и въздух от три страни в пространствата между лъчите. Таваните бяха отлети, вътрешните стени бяха изградени от пластмасови плочки, които нямат нужда от боядисване или шпакловка. Всички тръби и кабели бяха положени в метални проводи в дъното на етажите, да се отварят и заменят, ако е необходимо, без да се налага скъпоструващо разбиване. Кухните и баните бяха сглобени и готови за монтаж. С вътрешни прегради от лек метал, нагъващ се в стените, можеха да се отворят големи помещения или да се разделят на по-малки. Общите коридори и фоайета бяха сведени до минимум, за да се намалят разходите за чистене и поддръжка. Целият план представляваше съчетание от триъгълници. Панелните здания бяха сложно моделирани от прости структурни детайли. Украса нямаше — формите бяха красиви като скулптури и не се нуждаеха от украшения.
Елсуърт Тухи не погледна плановете, които Кийтинг бе разтворил на бюрото. Гледаше със зяпнала уста скиците в перспектива.
Отметна глава и се разсмя на висок глас.
— Питър, ти си гениален.
Добави:
— Струва ми се, че знаеш точно какво имам предвид. — Кийтинг го гледаше с празен поглед, без любопитство. — Ти се справи с нещо, към което се стремя цял живот, за което хората от векове водят кръвопролитни битки. Свалям ти шапка, Питър, с почит и възхищение.
— Разгледай плановете — каза равнодушно Кийтинг. — Наемът ще бъде десет долара на апартамент.
— Ни най-малко не се съмнявам. Излишно е да ги гледам. О, да, Питър, проектът ще бъде одобрен. Не се тревожи. Ще го приемат. Поздравления, Питър.
— Дяволите да те вземат! — каза Гейл Уайнънд. — Какво се опитваш да постигнеш?
Хвърли на Роурк екземпляр от „Банър“, сгънат на вътрешна страница. На нея имаше снимка с текст:
„Архитектурни скици на «Кортланд Хоумс», федерален жилищен проект за $15000000, който ще бъде построен в Астория, Лонг Айлънд. Проектът е на архитектурната фирма «Кийтинг&Дюмон».“
Роурк хвърли бегъл поглед на снимката и попита:
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш, по дяволите, какво искам да кажа! Да не мислиш, че избирам експонатите в галерията си по подписа? Ако това го е проектирал Питър Кийтинг, аз ще изям целия тираж на днешния „Банър“.
— Питър Кийтинг го е проектирал, Гейл.
— Ти си глупак. Какво целиш?
— След като не искам да разбера за какво говориш, няма да разбера, независимо какво ми казваш.
— Може и да разбереш, ако отпечатам историята, че архитект на държавния жилищен проект е Хауърд Роурк. Ще стане чудесна история, а някой си господин Тухи, който е движещата сила зад повечето подобни проклети проекти, ще стане за смях.