Насочваше към Роурк всяка голяма поръчка, чиито собственици се поддаваха на натиск. Благодарение на него от пролетта офисът на Роурк сключи договори за яхтклуб на Хъдзън, бизнес сграда и две частни къщи.
— Ще ти осигуря повече поръчки, отколкото можеш да поемеш — казваше Уайнънд. — Ще направя така, че да наваксаш за всичките години, които си пропилял заради тях.
Една вечер Остин Хелър каза на Роурк:
— Ако ми позволиш тази дързост, смятам, че имаш нужда от съвет, Хауърд. Да, разбира се, имам предвид този абсурд с г-н Гейл Уайнънд. Неразделното ви приятелство е в разрез със здравия разум. В края на краищата има различни категории хора — не, не говоря на езика на Тухи, — но има някои неща, които разделят хората и тези граници не бива да бъдат преминавани.
— Да, има. Но никой не е определил точно къде са тези граници.
— Приятелството си е твой проблем. Но има един аспект, който трябва да бъде пресечен и ти поне веднъж ще ме изслушаш.
— Слушам те.
— Според мен е хубаво, че те обсипва с всички тези поръчки. Сигурен съм, че ще бъде възнаграден и като отиде в ада, където му е мястото, ще бъде издигнат няколко кръга нагоре. Но той трябва да спре рекламата, с която „Банър“ те залива. Накарай го да я спре. Не ти ли е ясно, че подкрепата на вестниците на Уайнънд е позор? — Роурк мълчеше. — Вреди ти професионално, Хауърд.
— Знам.
— Ще го накараш ли да спре рекламата?
— Не.
— Но защо, по дяволите?
— Казах, че ще те изслушам, Остин. Не съм казал, че ще говорим за него.
Беше късна есен. Един следобед Уайнънд дойде в офиса на Роурк, както правеше често в края на работния ден. Тръгнаха заедно и Уайнънд каза:
— Каква хубава вечер. Хайде да се разходим, Хауърд. Искам да ти покажа един имот.
Поведе го към Хелс Кичин. Заобиколиха голям правоъгълник — две преки между Девето и Единадесето авеню и пет преки от север на юг. Роурк видя мръсни изоставени жилищни сгради, рухнали тухлени стени, разкривени входове, изгнили дъски, сиви влакна, стърчащи от тесни вентилационни шахти. Нямаше следа от живот. Всичко гниеше и се рушеше.
— Ти ли си собственикът? — попита Роурк.
— Всичко това е мое.
— Защо ме доведе тук? Не знаеш ли, че за един архитект тази гледка е по-страшна от цяло поле с разложени трупове?
Уайнънд посочи бялата фасада на нов крайпътен ресторант в другия край на улицата:
— Хайде да влезем там.
Седнаха на чиста метална маса до прозореца. Уайнънд поръча кафе. Чувстваше се като у дома си, както и в най-изисканите ресторанти в града. Елегантността му придобиваше особено качество — не влизаше в противоречие с атмосферата, а сякаш я преобразяваше. Присъстваше като крал, който винаги се държи по един и същи начин, и щом влезе в някоя къща, тя се превръща в палат. Облегна се с лакти на масата, наблюдавайки Роурк над димящото кафе с присвити, весели очи. Посочи с пръст отсрещния тротоар.
— Това е първият имот, който купих, Хауърд. Беше отдавна. Не съм предприемал нищо тук.
— Защо го пазиш?
— За теб.
Роурк насочи към устните си голямата бяла чаша с кафе, вдигайки към Уайнънд присвити, присмехулни очи. Знаеше, че Уайнънд очаква нетърпеливи въпроси, но вместо това спокойно зачака.
— Ти си непоправим инат — засмя се Уайнънд, отстъпвайки. — Добре. Слушай. Тук съм се родил. Щом бях в състояние да купувам недвижима собственост, започнах да купувам терени тук. Къща по къща. Квартал по квартал. Отне ми много време. Можех да купувам по-добри терени и бързо да натрупам пари, както направих по-късно, но изчаквах, докато изкупя целия район. Бях наясно, че години наред няма да го използвам. Реших, че един ден точно на това място ще се издигне „Уайнънд Билдинг“… Добре де, мълчи си колкото искаш — видях изражението ти.
— Господи, Гейл!…
— Какво ще кажеш? Искаш ли да се заемеш? Неудържимо ли искаш?
— Бих дал живота си — само че тогава няма да мога да построя „Уайнънд Билдинг“. Това ли искаше да чуеш?
— Нещо такова. Няма да ти поискам живота. Но е приятно поне веднъж човек да те накара да изгубиш ума и дума. Благодаря ти, че си изумен. Това показва, че си наясно какво означава „Уайнънд Билдинг“. Ще бъде най-високата сграда в града. И най-внушителната.
— Знам, че искаш да е точно такава.
— Все още няма да започвам строежа. Чакам от години подходящия момент. А сега и ти ще чакаш заедно с мен. Знаеш ли, че ми доставя известно удоволствие да те измъчвам? Че винаги съм искал да те изтезавам?