Не съм знаел, че има нещо по-лошо от живия спомен за болката и то е мъртвият спомен, каза си Кийтинг. Тя продължи:
— И разбира се, ние знаехме, че е за добро. Не се виждам омъжена за теб.
— Не се ли виждаш, Кейти?
— Имам предвид за когото и да било. Нещата нямаше да вървят, Питър. По темперамент не съм подходяща за семеен живот. Той е твърде егоистичен и ограничен. Естествено, разбирам какво чувстваш точно сега и съм ти признателна. Човешко е да изпитваш нещо като угризение, тъй като ме заряза, както казват хората. — Той потръпна. — Нали виждаш колко глупаво звучи. Нормално е да се поразкаеш, съвсем естествено е, но трябва да погледнем обективно, ние сме възрастни и разумни хора, няма нищо страшно, не можем нищо да променим, така сме устроени, просто трупаме опит и продължаваме нататък.
— Кейти! Сега не разговаряш с някое пропаднало момиче, на което искаш да помогнеш. Говориш за самата себе си.
— Има ли съществена разлика? Проблемите на хората са еднакви, както и емоциите им.
Видя я как отхапва тънко парченце хляб със зелени петна от салата и забеляза, че и неговата поръчка е сервирана. Порови с вилицата в купата със салата и си наложи да опита сивкава диетична бисквита. Установи колко е странно човек да не се храни автоматично, а със съзнателно усилие. Бисквитата като че ли нямаше край, той продължаваше да дъвче и да движи челюстите си, но количеството на сивкавата маса в устата му не намаляваше.
— Кейти… от шест години… си мисля как един ден ще ти поискам прошка. Сега имам тази възможност, но няма да го сторя. Изглежда… изглежда безсмислено. Знам колко е ужасно да ти го кажа, но така усещам нещата. Това е най-лошото, което съм извършил в живота си, но не защото те нараних. Нараних те, Кейти, може би повече отколкото ти си мислиш. Но това не е най-голямата ми вина… Кейти, наистина исках да се оженя за теб. Това е единственото, което истински съм искал. Няма прошка за този грях — че не направих това, което исках. За мен е толкова долно, необяснимо и абсурдно, като безумието, защото е нелепо и недостойно, само болка, и то пропиляна болка… Кейти, защо всички твърдят, че е лесно и лошо да правим онова, което искаме и че ни е нужна дисциплина, за да си налагаме ограничения? Най-трудното нещо на света е да правим онова, което искаме. То изисква най-голяма смелост. Онова, което наистина искаме. Така, както аз исках да се оженя за теб. То бе съвсем различно от желанието ми да преспя с някоя жена или да се напия, или да си видя името във вестниците. Тези неща дори не са желания, хората ги правят, за да избягат от желанията, защото когато наистина искаш нещо, поемаш огромна отговорност.
— Питър, това, което каза, звучи много грозно и егоистично.
— Може би. Не знам. Винаги съм ти казвал истината. За всичко. Дори когато не си искала да я чуеш. Не можех да не ти казвам истината.
— Да. Така е. Това е достойно за уважение. Ти беше чудесно момче, Питър.
Ядосва ме тази купа със захаросани бадеми на щанда, каза си той с необяснимо раздразнение. Бадемите бяха зелени и бели, а в този сезон нямаше причина да са зелени и бели — цветовете на празника свети Патрик, когато на всички витрини са изложени такива бонбони. Свети Патрик е символ на пролетта, на нещо по-хубаво от пролетта, на вълшебното очакване точно преди началото на пролетта.
— Кейти, не бих казал, че още съм влюбен в теб. Не знам дали съм влюбен. Никога не съм си задавал този въпрос. Сега вече е без значение. Не ти го казвам, защото имам някаква надежда, или защото се замислям дали да опитам… Знам само, че те обичах, Кейти, обичах те, независимо от всичко, което сторих, дори и ако сега го казвам за последен път, обичах те, Кейти.
Тя го погледна. Изглеждаше доволна. В погледа й нямаше вълнение, щастие или съчувствие, а само обикновено доволство. Ако се държеше съвсем като стара мома и разочарована социална работничка, както биват възприемани такива жени, ако презираше секса от висотата на собственото си надменно целомъдрие, това би било някакъв вид потвърждение, макар и враждебно. Но с веселата си търпимост тя сякаш признаваше, че да се влюбиш, е човешко, случва се на всеки, че влюбването е подобно на много други прояви на слабост без особени последици. Думите му й доставиха удоволствие, но тя би се зарадвала по същия начин, ако ги бе чула от който и да е друг мъж. По същия начин мексиканецът от червен емайл на ревера й беше насмешлива отстъпка пред хорското изискване за суетност.