— Хауърд, какви са твоите причини и критерии?
Роурк го погледна и си даде сметка, че е казал всичко, което се е опитвал да не каже на Уайнънд. Отвърна:
— Че не си роден да бъдеш човек втора ръка.
Уайнънд се усмихна. Чу изречението — но нищо повече.
По-късно Уайнънд слезе в каютата си, а Роурк остана сам на палубата. Стоеше до парапета, втренчен в океана, в нищото.
Помисли си, че не му каза кой е най-калпавият човек втора ръка — онзи, който ламти за власт.
XII
Роурк и Уайнънд се върнаха в града през април. Небостъргачите розовееха на фона на синьото небе, разливайки необичаен оттенък на розов порцелан по каменните грамади. На дърветата по улиците се появяваха първите зелени стръкчета.
Роурк отиде в офиса си. Хората му се здрависаха с него, полагайки усилия да не се усмихват много широко. Най-накрая едно от младите момчета избухна:
— По дяволите! Защо не кажем колко се радваме, че те виждаме, шефе!
Роурк се засмя.
— Хайде, кажете ми. Нямате представа колко се радвам, че съм с вас.
Седна на една маса в чертожната зала, а те един през друг му разказваха какво се е случило в изминалите три месеца. Без да забележи, той си играеше с една линия, като човек, който опипва земята на фермата си след дълго отсъствие.
Следобед седна сам в кабинета си и отвори вестник. Не беше виждал вестник от три месеца. Попадна на статия за изграждането на „Кортланд Хоумс“, където пишеше: „Питър Кийтинг, архитект. Гордън Л. Прескът и Огъстъс Уеб, помощник-проектанти.“ Закова се на мястото си и остана дълго, без да трепне.
Вечерта отиде да види „Кортланд“.
Първата сграда беше почти завършена. Издигаше се самотна насред големия празен парцел. Работниците бяха приключили за деня, само в бараката на нощния пазач се виждаше светлинка. Скелетът беше изграден по проекта на Роурк, но изящната симетрия на костите беше опорочена с несвойствени елементи. Икономичността на проекта бе запазена, но той бе натоварен с необясними излишества. Разнообразието от моделирани маси бе заменено с монотонни недодялани кубове. Добавено бе крило със сводест покрив, изпъкващ от стената като тумор, в което имаше спортна зала. Лепнати бяха редици балкони с яркосини метални ивици, излишни ъглови прозорци и безцелни врати, над които имаше метални навеси на пилони, като над галантерийните щандове на Бродуей. Три вертикални ивици тухли се точеха нелепо по стената. Хората от гилдията наричаха този стил „модерен Бронкс“. Над главния вход се мъдреше барелеф. Той изобразяваше маса от мускули, в която се открояваха три-четири тела. Едното от тях беше с вдигната ръка, държаща отвертка.
По току-що поставените стъкла на прозорците имаше бели кръстове. Приличаха на грешки, зачеркнати с голямо Х. На запад, в небето отвъд Манхатън, пламтеше червена ивица, на чийто фон се извисяваха черните небостъргачи.
Роурк бе застанал до бъдещото шосе пред първата сграда на „Кортланд“. Стоеше изправен. Мускулите на врата му бяха изпълнени с напрежение. Ръцете му висяха надолу, раздалечени от тялото. Сякаш бе пред взвод за разстрел.
Никой не знаеше как точно се бе случило. Не беше резултат от съзнателни действия. Просто се случи.
За начало една сутрин Тухи каза на Кийтинг, че Гордън Л. Прескът и Гъс Уеб ще бъдат вписани в счетоводните документи като помощник-проектанти.
— Какво значение има за теб, Питър? Няма да се отрази на твоя хонорар. Няма да накърни престижа ти, тъй като ти си големият шеф. Няма да са нищо повече от твои чертожници. Искам само да побутна тези момчета нагоре. Ще е добре за репутацията им, ако са свързани по някакъв начин с този проект. За мен е много важно да издигна репутацията им.
— Но защо? Няма какво да правят. Всичко е готово.
— Само ако се наложи да се свърши нещо в последния момент. Да спестиш време на хората си. Можеш да разпределиш работата. Не бъди егоист.
Тухи не го бе заблудил — нямаше нищо друго предвид.
Кийтинг така и не разбра какви връзки имат Прескът и Уеб, с кого, в кое ведомство и при какви условия. Десетки чиновници се оказаха намесени в проекта. Отношенията бяха толкова сложни, че никой не беше наясно кой какви задължения има. Ясно беше само, че Прескът и Уеб имат приятели и че Кийтинг няма как да не ги допусне до проекта.
Промените започнаха със спортната зала. Служителката, която отговаряше за подбора на наемателите, поиска да има спортна зала. Тя беше социален работник и нейната работа трябваше да приключи с откриването на комплекса. Тя си уреди постоянна работа като директор на социалния отдих в „Кортланд“. В първоначалните планове не беше предвидена спортна зала; наблизо имаше две училища и център на Младежката християнска асоциация. Тя заяви, че това е кощунство към децата на бедните и Прескът и Уеб прибавиха спортната зала. Последваха и други промени от чисто естетичен характер. Допълненията раздуваха разходите за строежа, внимателно планиран с оглед на икономичността. Директорът на социалния отдих замина за Вашингтон, за да обсъди възможността за малък театър и зала за конференции. Искаше да бъдат добавени към двете следващи сгради на „Кортланд“.