— Каквото и да предприема, няма да ти навредя, Питър. Аз също съм виновен. Виновни сме и двамата.
— Защо да си виновен?
— Аз съм човекът, който те унищожи, Питър. От самото начало. Като ти помагах. Има неща, за които човек не бива да иска помощ, нито да дава. Не трябваше да ти правя проектите в Стантън. Не трябваше да правя проекта за „Космо-Слотник Билдинг“. Нито за „Кортланд“. Натоварих те с по-голямо бреме, отколкото можеш да носиш. Електрически ток, твърде силен за мрежата. Изгаря бушоните. Сега и двамата ще плащаме. Ще ти е трудно, но на мен ще ми е още по-трудно.
— Искаш ли… да си тръгна, Хауърлд?
— Да.
На вратата Кийтинг каза:
— Хауърд! Не го направиха нарочно.
— Затова е още по-зле.
Доминик чу шума от колата, която се изкачваше по пътя на хълма. Помисли, че Уайнънд се прибира. През двете седмици, откак се бе върнал, работеше до късно всяка вечер в града.
Двигателят изпълни пролетната тишина в полето. В къщата не се чуваше никакъв звук. Косата й изшумоля, когато отпусна глава във възглавницата на креслото. За миг не обърна внимание, че чува приближаване на кола. Този шум бе толкова обичаен в този час, че се сливаше със самотата и уединението навън.
Чу как колата спря до входа. Входната врата никога не се заключваше. Нямаше съседи, гости не идваха. Чу как вратата се отваря, чу стъпки в коридора на първия етаж. Стъпките не спряха. Тръгнаха уверено по стълбите. Нечия ръка завъртя бравата на вратата й.
Беше Роурк. Докато се изправяше, тя се сети, че той никога не бе влизал в стаята й, но познаваше всяко кътче от тази къща така, както познаваше тялото й. Не се уплаши, само си спомни за уплахата си в минало време, за мисълта: трябва да съм се уплашила, като го видях, но това беше отдавна. Сега, изправяйки се пред него, всичко й се видя много просто.
Помисли си: между нас най-важните неща никога не се изричат. Никога не са били изричани. Не искаше да ме вижда насаме. Сега е тук. Чаках и сега съм готова.
— Добър вечер, Доминик.
Чу как името й, произнесено от него, запълва цели пет години. Отвърна спокойно:
— Добър вечер, Роурк.
— Искам да ми помогнеш.
Отиде на перона на гарата в Клейтън, Охайо, изправи се на свидетелското място на процеса „Стодард“, застана на ръба над кариерата, изживя всички тези години, само за да чуе как той произнася това изречение.
— Добре, Роурк.
Той влезе в стаята, която бе създал за нея и седна на пода срещу нея. Разделяше ги цялата стая. Тя си даде сметка, че също е седнала, без да усеща собствените си движения. Усещаше само неговите, сякаш тялото му се състоеше от два комплекта нерви — неговите и нейните.
— Следващия понеделник вечерта, Доминик, точно в единадесет и тридесет, искам да отидеш с кола до „Кортланд Хоумс“.
Почувства клепачите си, не беше болезнено, само ги чувстваше. Сякаш се втвърдиха и повече нямаше да трепнат. Видяла бе първата сграда на „Кортланд“. Вече знаеше какво ще й каже.
— Трябва да си сама в колата и да се връщаш у дома отнякъде, където си била на предварително уговорена среща. Трябва да избереш мястото така, че да можеш да стигнеш от там до тук единствено, ако минеш през Кортланд. По-късно ще трябва да го докажеш. Искам бензинът в колата ти да свърши точно пред „Кортланд“, в единадесет и тридесет. Натисни клаксона. Там има възрастен нощен пазач. Той ще излезе. Помоли го да ти помогне и го прати до най-близката бензиностанция, която е на една миля.
Тя каза твърдо:
— Добре, Роурк.
— Когато тръгне, излез от колата. До пътя срещу сградата има голям незастроен терен и после нещо като изкоп. Стигни до него възможно най-бързо, слез и легни на земята. Легни плътно до земята. След малко ще се върнеш при колата. Ще разбереш кога да се върнеш. Погрижи се да те открият в колата. Състоянието ти трябва да е горе-долу като състоянието на колата.
— Добре, Роурк.
— Разбра ли какво да направиш?
— Да.
— Всичко ли?
— Да. Всичко.
И двамата се изправиха. Тя виждаше само очите и усмивката му.
Чу го как й казва:
— Лека нощ, Доминик. — После излезе и колата му се отдалечи. Тя мислеше за неговата усмивка.
Сигурна беше, че той може да мине без нейната помощ за онова, което се готви да извърши, и че може да се отърве по друг начин от нощния пазач. Допускаше я да участва, защото тя би могла да преживее онова, което предстои, само ако той оцелее. Предстоеше изпитание за двама им.