Беше у дома. Усещаше превръзките по гърлото, краката и раменете си. Но ръцете й бяха върху завивката, бинтовете бяха свалени. На ръцете й имаше няколко тънки червени белези.
— Взривеното ми глупаче! — каза весело Уайнънд. — Защо трябваше да се престараваш?
Легнала на бялата възглавница, с гладка руса коса и бяла болнична нощница с висока яка, тя приличаше на дете. Излъчваше спокойствие, каквото не бе познала в детството си — спокойствието на увереността, невинността и хармонията.
— Свърши ми бензинът — каза тя. — Чаках в колата, когато внезапно…
— Вече разказах тази история на полицията. Разказа я и нощният пазач. Но нима не знаеше, че трябва да действаш по-внимателно със стъклата?
Гейл изглежда спокоен, каза си тя, и много доверчив. И за него всичко се бе променило.
— Не болеше — каза тя.
— Следващия път, когато решиш да се правиш на случаен очевидец, позволи ми да те подготвя.
— Но полицията повярва, нали?
— Да, повярва. Няма как да не повярва. Смъртта ти се размина на косъм. Не разбирам защо той спаси живота на пазача, а почти пожертва твоя.
— Кой?
— Хауърд, скъпа. Хауърд Роурк.
— Какво общо има той?
— Мила моя, сега не си на разпит в полицията. Но когато те разпитва полицията, ще трябва да си много по-убедителна. Сигурен съм обаче, че ще се справиш. Няма да се сетят за процеса „Стодард“.
— О…
— Постъпила си по този начин тогава и винаги ще постъпваш по същия начин. Каквото и да мислиш за него, винаги ще изпитваш към неговата работа онова, което изпитвам и аз.
— Гейл, доволен ли си, че го направих?
— Да.
Видя, че гледа ръката й, отпусната на ръба на леглото. После коленичи и притисна устни към ръката й, без да я вдига, без да я докосва с пръсти, само с устни. Позволи си по този начин да й признае какво е преживял, докато е била в болницата. Тя повдигна другата си ръка и го погали по косата. Изрече мислено: Гейл, за теб щеше да е по-добре, ако бях умряла, но всичко ще е наред, няма да се измъчваш, няма болка, сравнима с факта, че сме живи — той, ти и аз. Ти си наясно кое е важно на този свят, макар да не знаеш, че си ме изгубил.
Той вдигна глава и се изправи.
— Не искам да те упреквам за нищо. Прости ми.
— Няма да умра, Гейл. Чувствам се прекрасно.
— И изглеждаш прекрасно.
— Арестуваха ли го?
— Пуснат е под гаранция.
— Доволен ли си?
— Радвам се, че ти постъпи по този начин, че го направи заради него. Радвам се, че той го направи. Трябваше да го стори.
— Да. И процесът „Стодард“ ще се повтори.
— Не съвсем.
— А ти искаше шанс да опиташ отначало, нали Гейл? През всички тези години, нали?
— Да.
— Мога ли да видя някой вестник?
— Не. Не преди да оздравееш.
— Дори и „Банър“ ли?
— Най-вече „Банър“.
— Обичам те, Гейл. Ако удържиш докрай…
— Не ми предлагай подкупи. Този въпрос не е между теб и мен. Дори не е между него и мен.
— Между теб и Бог, нали?
— Може да се каже и така. Но няма да говорим за това. Ще говорим едва, след като всичко приключи. Долу те чака посетител. Идва всеки ден.
— Кой?
— Твоят любовник. Хауърд Роурк. Искаш ли да дойде да ти благодари?
Присмехулният тон, с който той изрече най-нелепото нещо в мислите си, й подсказа, че съвсем не е разгадал цялата истина. Отвърна:
— Да. Искам да го видя. Гейл, какво ще стане, ако го направя свой любовник?
— Ще ви убия и двамата. Сега не мърдай, трябва да лежиш по гръб. Лекарят каза да лежиш спокойно, защото имаш по себе си цели двайсет и шест шева.
Той излезе и тя чу как слиза по стълбите.
Първият полицай, който пристигна на мястото на експлозията, намери детонатора, с който бе взривен динамитът зад сградата, на брега на реката. Роурк стоеше до кутията с ръце в джобовете, загледан в развалините на „Кортланд“.
— Какво знаеш за това, приятел? — попита полицаят.
— Най-добре ме арестувайте — каза Роурк. — Ще говоря в съда.
Не каза нито дума повече в отговор на последвалите официални въпроси.
Уайнънд уреди да го освободят под гаранция в ранните утринни часове. Уайнънд запази спокойствие в спешното отделение на болницата, където видя раните на Доминик и му казаха, че тя няма да живее. Запази спокойствие, разговаряйки по телефона с окръжния съдия, когото измъкна от леглото и успя да уреди пускането на Роурк под гаранция. Но в кабинета на началника на малкия общински затвор внезапно побесня.