Той се усмихна и кимна. После си тръгна.
„Понякога, макар и рядко се случва сили, които движат вселената и са твърде могъщи, за да бъдат разбрани, да се фокусират в едно-единствено събитие, като лъчи, усилени от увеличителното стъкло до неудържим блясък, за да ги видим всички ние. Такова събитие е престъплението в «Кортланд». Тук, в нашия микрокосмос, наблюдаваме как злото изтезава нещастната ни планета от деня на зараждането й в космическия прах. Егото на един човек застава срещу всички представи за милосърдие, човечност и братство. Един човек разрушава бъдещия дом на онеправданите. Един човек обрича хиляди хора на ужаса на бордеите, на мръсотия, болести и смърт. Щом обществото се пробуди с ново чувство за човечен дълг, щом се впрегна в мощно усилие да избави онеправданите, щом се събраха най-добрите таланти на обществото, за да им създадат приличен дом, егоизмът на един човек взриви постиженията на другите хора. В името на какво? В името на лична суета, на някаква празна самонадеяност. Съжалявам, че законите на нашата държава не предвиждат за това престъпление по-голямо наказание от затвор. Този човек трябва да се прости с живота си. Обществото трябва да има правото да се отърве от хора като Хауърд Роурк.“
Това написа Елсуърт М. Тухи в „Ню Фронтиърс“.
Заваляха отговори от цялата страна. Експлозията в „Кортланд“ продължи половин минута. Взривът на обществения гняв ехтеше неспирно и разнасяше във въздуха облак прашна мазилка, от който се сипеха стъкла, ръжда и отпадъци.
Обвинен пред голямо съдебно жури, Роурк оспори обвинението и отказа всякакви изявления. Пуснаха го срещу парична гаранция, платена от Гейл Уайнънд. Зачака процеса.
Много се спекулираше за подбудите му. Някои твърдяха, че мотивът му бил професионална ревност. Други отбелязаха, че има известна прилика между проекта за „Кортланд“ и стила на Роурк, че Кийтинг, Прескът и Уеб вероятно са заимствали по нещо от Роурк, но това е „допустима адаптация“, а той „няма права на собственост над идеите“, че „при демокрацията изкуството принадлежи на всички“, че Роурк е бил подтикнат от жаждата за отмъщение на творец, който се смята за жертва на плагиатство.
На никого не му беше съвсем ясно, но и никой не се интересуваше чак толкова от мотива. Нещата бяха съвсем прости: един срещу всички. Той нямаше право на мотив.
Дом, построен великодушно за бедните. Изграден, след като десетки хиляди години на хората е внушавано, че милосърдието и саможертвата са върховна ценност, която не подлежи на съмнение, пробен камък за добродетелност, висш идеал. Десетки хиляди години неспирни приказки за служене и жертвоготовност. Жертвоготовността е правило номер едно в живота, трябва да служиш или да ти служат, да мачкаш или да те мачкат, жертвоготовността е благородна, прави с нея каквото можеш, от която и да е гледна точка, служи и се жертвай, служи, служи и служи…
Срещу това се възправи човек, който не искаше нито да служи, нито да управлява. И следователно извърши единственото престъпление, за което няма прошка.
Нечуваният скандал предизвика позната шумотевица и развихри праведен гняв, подобаващ на всеки линч. Но щом някой заговореше за това, във възмущението му звучеше яростно лично отношение.
„Той е обикновен егоцентрик, лишен от всякакво чувство за морал“…
— казваше светската дама, обличайки се за благотворителна разпродажба, без да се замисли по какъв начин би могла да се изяви и как да блесне пред приятелките си, ако милосърдието не се смята за универсална добродетел…
— казваше го и социалният служител, който нямаше цел в живота си и не бе в състояние да създаде никаква цел със стерилната си душа, но се кичеше с добродетели и се радваше на незаслужено уважение от всички, защото държеше пръсти върху чужди рани…
— същото твърдеше и писателят, който нямаше какво друго да каже, освен приказките за служенето и жертвоготовността, който хлипаше пред многохилядните си слушатели, че ги обича, че много ги обича и ги моли да му отвърнат с поне малко обич…
— казваше го журналистката, която току-що си бе купила голяма къща извън града, защото пишеше толкова умилително за хорицата…
— същото твърдяха всички хорица, които искаха да слушат за любов, за голямата любов, непридирчивата любов, любовта, която прегръща всичко, прощава и позволява всичко…
— казваше го всеки посредствен човек, който може да живее единствено, ако паразитира в душите на другите.