Всичките му двадесет и два вестника, списанията и киностудиите получиха заповед: защитавайте Роурк. Отстоявайте каузата на Роурк пред обществото. Спрете линча.
— Каквито и да са фактите — обясни Уайнънд на своя екип, — съдебният процес няма да се опре върху факти. Този процес ще зависи от общественото мнение. Ние винаги сме определяли общественото мнение. Нека го определим и сега. Правете реклама на Роурк. Не ме интересува как ще я правите. Аз съм ви обучил. Вие сте експерти по рекламата. Покажете ми колко сте добри.
Думите му бяха посрещнати с мълчание. Служителите му се споглеждаха. Алва Скарет попи потта от челото си. Но всички се подчиниха.
„Банър“ отпечата снимка на „Енрайт Хауз“ с текст: „Това ли е човекът, когото искате да унищожите?“ Текстът под снимка на къщата на Уайнънд гласеше: „Опитайте се да направите нещо подобно, ако можете.“ Под снимката на Монаднок Вали пишеше: „Мигар този човек не е дал нищо на обществото?“
„Банър“ публикува биографията на Роурк от автор, чието име никой не бе чувал. Написа я Гейл Уайнънд. „Банър“ пусна поредица статии за нашумели съдебни процеси, в които невинни хора са били осъдени заради предубежденията на мнозинството. „Банър“ отпечата статии за хора, преследвани от обществото: Сократ, Галилей, Пастьор, дълга героична поредица от мислители и учени, всеки от които се е възправял срещу всички и е отказвал да се подчини на мнозинството.
— Но, Гейл, за бога, та това е само жилищен проект! — хленчеше Алва Скарет.
Уайнънд го погледна безсилно:
— Сигурно не е възможно да се обясни на глупци като вас, че жилищният проект няма нищо общо. Добре тогава. Ще пишем за жилищни проекти.
„Банър“ пусна разяснение за механизма на жилищния рекет: подкупите, некомпетентността, петорно по-високите цени от онези, които би поискал частният строител, застрояваните и изоставяни квартали, посредствените проекти, утвърждавани, хвалени, и отстоявани от свещената крава на алтруизма. „Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения — писа «Банър». — Дали защото не умеем да разпознаваме добрите намерения? Не е ли време да се научим? По света се тръби за безброй добри намерения. Вижте резултата.“
Гейл Уайнънд пишеше редакционните статии на „Банър“, изправен до масата в стаята за набор. Пишеше ги както винаги на голям лист вестникарска хартия, със син молив, с трисантиметрови букви. Накрая изписваше инициала Г. У. Прочутият инициал изглеждаше по-дързък и горд от всякога.
Доминик се възстанови и се върна в къщата им извън града. Уайнънд се прибираше късно вечер. Водеше Роурк винаги, когато беше възможно. Сядаха тримата в хола и отваряха прозорците в пролетните нощи. Тъмните тераси на хълма се спускаха плавно към езерото под стените на къщата, езерото блестеше сред дърветата в далечината. Не отваряха дума нито за случилото се, нито за предстоящия процес. Уайнънд разказваше за своя кръстоносен поход, но безлично, все едно че нямаше нищо общо с Роурк. Уайнънд заставаше насред стаята и им казваше:
— Добре, съгласен съм, цялата кариера на „Банър“ е достойна за презрение. Но сега ще получим възмездие. Доминик, знам, че никога не си успявала да разбереш защо не се срамувам от миналото си. Защо обичам „Банър“. Сега ще разбереш защо. Заради властта. Притежавам власт, чиято сила никога не съм изпробвал. Сега ще я изпробвам. Хората ще мислят така, както аз искам да мислят. Ще правят каквото аз им кажа. Защото това е моят град и аз наистина командвам тук. Хауърд, докато дойде време да се изправиш пред съда, така ще променя нагласите, че никакво съдебно жури не ще дръзне да те осъди.
Нощем не можеше да заспи. Нямаше желание за сън.
— Лягайте си — приканваше той Роурк и Доминик. — Ще се кача след няколко минути.
После Доминик от спалнята, а Роурк от стаята за гости в другия край на коридора чуваха как Уайнънд крачи с часове по терасата. Стъпките му звучаха радостно и неспокойно, като завършени изречения, съставящи изявление, отекнало с шума на стъпките по пода.
Веднъж Уайнънд ги отпрати. Беше късно през нощта. Роурк и Доминик тръгнаха заедно нагоре по стълбите и спряха на първата площадка. Чуха яростно драсване на кибритена клечка долу в хола. Звукът донесе образа на рязко замахналата ръка, запалила първата от множеството цигари, които мъжът ще изпуши до зазоряване, малка пламтяща точка, сновяща надлъж и нашир по терасата заедно с отекващите стъпки.