— Здравей, Елсуърт — повтори той безпомощно.
Тухи застана пред него, разглеждайки любопитно стаята и масата.
— Вълнуващо, Питър. Много вълнуващо. Сигурен съм, че той би оценил, ако можеше да види.
— Кой?
— Не си много приказлив тези дни, нали, Питър? Не си много общителен.
— Исках да те видя, Елсуърт. Исках да говоря с теб.
Тухи хвана един стол за облегалката и го прехвърли с показен жест във въздуха. Столът описа широка дъга. Той го сложи до масата и седна.
— Точно за това дойдох. Да чуя какво ще ми кажеш.
Кийтинг мълчеше.
— Е?
— Не мисли, че не съм искал да те видя, Елсуърт. Казах на майка ми да не пуска никого… но това се отнася само за журналистите. Не ме оставят на мира.
— Виж ти, как се променят времената, Питър. Помня как не се отделяше от журналистите.
— Елсуърт, вече нямам никакво чувство за хумор. Никакво.
— Имаш късмет. Иначе би умрял от смях.
— Толкова съм изморен, Елсуърт… Радвам се, че дойде.
Очилата на Тухи отразяваха светлината и Кийтинг не виждаше очите му. Виждаше само две окръжности с метален блясък, като угасени фарове на кола, които отразяват нещо, приближаващо в далечината.
— Мислиш ли, че ще свикнеш? — попита Тухи.
— С кое?
— С отшелничеството. С голямото разкаяние. С лоялното мълчание.
— Елсуърт, какво искаш да кажеш?
— Значи той не е виновен, така ли? Значи ни молиш ако обичаме да го оставим на мира, така ли?
Раменете на Кийтинг трепнаха. Направи неуспешен опит да се изправи. Челюстта му се разтвори достатъчно, за да попита:
— Какво искаш?
— Цялата истина.
— За какво ти е?
— Искаш да ти помогна, за да ти стане по-леко, нали? Искаш да ти измисля оправдание, нали, Питър? Тези неща ми се удават, както знаеш. Мога да измисля тридесет и три причини, до една благородни, и ти ще ги приемеш всичките. Но сега нямам желание да ти помагам. Затова ти казвам направо: за да го пратя в затвора, твоят герой и идол, щедрият ти приятел, твоят ангел хранител!
— Нямам какво да ти кажа, Елсуърт.
— Макар че си затънал в унес и губиш ума и дума, по-добре си дай сметка, че не можеш да се мериш с мен. Ще говориш, защото аз искам да говориш. Няма да ми губиш времето. Кой проектира „Кортланд“?
— Аз.
— Не ти ли е известно, че съм познавач на архитектурата?
— Аз проектирах „Кортланд“.
— Също като „Космо-Слотник Билдинг“ ли?
— Какво искаш?
— Искам да дадеш свидетелски показания, Пити. Искам да разкажеш истината в съда. Твоят приятел не е прозрачен като теб. Не знам какво замисля. Фактът, че е останал на мястото на експлозията показва, че е твърде умен. Знаел е, че ще го заподозрат и играе ловко. Бог знае какво смята да каже в съда. Няма да допусна да му се размине. Всички се чудят какъв е мотивът. На мен мотивът ми е ясен. Но никой няма да ми повярва, ако се опитам да го обясня. Затова ти ще го изложиш под клетва. Ще кажеш истината. Ще им кажеш кой е проектирал „Кортланд“ и защо.
— Аз го проектирах.
— Ако смяташ да го заявиш като свидетел, няма да сбъркаш, ако овладееш мускулите си. Защо трепериш?
— Остави ме на мира.
— Твърде късно е, Пити. Чел ли си „Фауст“?
— Какво искаш?
— Главата на Роурк.
— Той не ми е приятел. Никога не ми е бил приятел. Знаеш мнението ми за него.
— Знам, глупако! Знам, че го боготвориш цял живот. Коленичиш и го боготвориш, докато му забиваш нож в гърба. Дори не си достатъчно смел, за да бъдеш зъл. Не можеш да избереш нито единия, нито другия път. Мразеше ме — да не мислиш, че не знаех? — но въпреки това ме следваше. Обичаше го и го унищожи. Да, вече го унищожи, Пити, сега няма къде да избягаш и ще трябва да стигнеш докрай!
— Какво ти е направил? Какво значение има за теб всичко това?
— Трябваше да зададеш този въпрос много отдавна. Но ти не го зададе. Което означава, че си знаел отговора. Винаги си го знаел. Точно затова трепериш. Защо да ти помагам да се самозалъгваш? Помагах ти цели десет години. Затова идваше при мен. Всички идват при мен за това. Но не можеш да получиш нещо срещу нищо. Никога. Независимо от моите социалистически теории. Ти получи каквото искаше от мен. Сега е мой ред.
— Няма да говоря за Хауърд. Не можеш да ме принудиш да говоря за Хауърд.