— Така ли? Защо не ме изхвърлиш? Защо не ме хванеш за гърлото и не ме удушиш? Ти си много по-силен от мен. Но няма да го направиш. Не можеш. Даваш ли си сметка какво е силата, Пити? Физическата сила? Мускули, оръжия, пари, нали? Трябва да се събереш с Гейл Уайнънд. Имаш много неща да му разказваш. Хайде, Питър. Кой проектира „Кортланд“?
— Остави ме на мира.
— Кой проектира „Кортланд“?
— Остави ме!
— Кой проектира „Кортланд“?
— По-лошо е… това, което правиш… е много по-лошо…
— От кое?
— От онова, което причиних на Лусиъс Хайер.
— Какво причини на Лусиъс Хайер?
— Убих го.
— Какво?
— Точно затова беше по-добре. Защото го оставих да умре.
— Престани да бълнуваш.
— Защо искаш да убиеш Хауърд?
— Не искам да го убия. Искам да го хвърлят в затвора. Разбираш ли? В затвора. В килия. Зад решетки? Да бъде заключен, възпрян, вързан, но жив. Да става, когато му кажат да стане. Да яде каквото му дадат. Да се движи, когато му кажат да се движи и да спре, когато му кажат. Ще работи когато и каквото му наредят. Ще го блъскат, ако не действа достатъчно бързо, ще го удрят по лицето, когато им се прииска, ще го бият с гумен маркуч, ако не се подчинява. И той ще се подчинява. Ще изпълнява заповеди. Ще изпълнява заповеди!
— Елсуърт! — изкрещя Кийтинг. — Елсуърт!
— Повдига ми се от теб. Не можеш ли да приемеш истината? Не, ти я обичаш захаросана. Затова предпочитам Гъс Уеб. Той не си прави илюзии.
Г-жа Кийтинг рязко отвори вратата. Беше чула крясъка.
— Излез оттук! — излая Тухи.
Тя се дръпна и Тухи тръшна вратата.
Кийтинг вдигна глава.
— Нямаш право да говориш така на майка ми. Нищо не е направила.
— Кой проектира „Кортланд“?
Кийтинг стана. Довлече се до скрина, отвори чекмеджето, извади смачкан лист хартия и го подаде на Тухи. Беше договорът с Роурк.
Тухи го прочете и сухо се изсмя. Загледа се в Кийтинг.
— С теб, Питър, успехът е гарантиран, поне за мен. Но понякога гледката на успехите ми с теб е твърде неприятна.
Кийтинг стоеше до скрина със сведени рамене и празен поглед.
— Не се надявах, че го имаш черно на бяло, с неговия подпис. Ето какво е направил той за теб, ето какво си направил ти в замяна… Вземам си назад обидните думи, Питър. Точно така е трябвало да постъпиш. Кой си ти, та да променяш законите на историята? Знаеш ли какво представлява тази хартия? Невъзможното съвършенство, мечтата на вековете, идеалът на всички велики школи на човешката мисъл. Ти си го впрегнал. Накарал си го да работи за теб. Присвоил си неговите постижения, наградата и парите му, славата и името му. Ние само разсъждавахме и пишехме по въпроса. А ти направи практическа демонстрация. Всеки философ, от Платон до наши дни, трябва да ти благодари. Това е философският камък — така се превръща златото в олово. Трябва да съм доволен, но тъй като съм човек като всички други, не изпитвам задоволство, а съм отвратен. Философите, Платон и всички останали, наистина са мислели, че камъкът ще превръща оловото в злато. Аз обаче знаех истината от самото начало. Винаги съм бил честен със себе си, Питър, а това е най-трудната честност. Всички вие се опитвате да избягате от нея на всяка цена. За нищо не те обвинявам, Питър. Тази честност наистина е най-трудната.
Отпусна се изморено на един стол, държейки с две ръце краищата на листа. Продължи:
— Ако искаш да узнаеш колко е трудно, ще ти кажа следното: точно в този момент искам да изгоря тази хартия. Да направя така, както желаеш ти. Не си приписвам кой знае каква заслуга, защото знам, че утре ще я пратя на окръжния прокурор. Роурк никога няма да научи, а и за него ще е без значение, дори и да научи. Но в интерес на истината имаше миг, в който исках да изгоря тази хартия.
Сгъна внимателно листа и го прибра в джоба си. Кийтинг следеше всяко негово движение, мърдайки глава, като коте, което гледа как се върти топче на конец.
— Повдига ми се от вас — каза Тухи. — Господи, как ми се гади от вас, сантиментални лицемери! Съгласявате се с мен, декламирате онова, на което ви уча, извличате изгода от него — но нямате достойнството да признаете пред самите себе си какво вършите. Позеленявате, щом съзрете истината. Сигурно това е същността на вашата природа и тя е най-силното ми оръжие… но, Боже мой! Омръзна ми. Трябва да се отдалеча от вас, поне за малко. Цял живот се налага да играя този театър заради дребни и посредствени хора като вас. Да щадя вашите чувства и превземки, съвестта ви и душевния мир, който не притежавате. Плащам цената за това, което искам — но поне знам, че трябва да я платя. И не си правя никакви илюзии нито за цената, нито за покупката.