Сигурен беше, че Уайнънд разбра. Но това бе истината, от която Уайнънд се бе опитвал да избяга. Затова Уайнънд искаше той да заговори за нея.
— Не съм се надявал, че ти ще ме спасиш. Мисля, че имам шанс да спечеля. Стачката няма да промени нищо. Не се тревожи за мен. И не отстъпвай. Ако удържиш до край, няма да имаш нужда от мен.
В очите на Уайнънд избликна гняв, протест, съгласие. Роурк добави:
— Знаеш какво имам предвид. Ще бъдем по-добри приятели от всякога. И ако се наложи, ще ме посещаваш в затвора. Не се възмущавай и не ме карай да говоря повече, отколкото трябва. Поне не сега. Според мен е добре, че започна стачката. Още първия път, когато се срещнахме, бях наясно, че трябва да стане нещо такова. А ти си го знаел много по-рано.
— Преди два месеца ти обещах… това е единственото обещание, което исках да изпълня…
— Ти го изпълняваш.
— Наистина ли няма да ме презреш? Искам да ми кажеш сега. Дойдох, за да ми кажеш.
— Добре. Слушай. Ти си единственият човек в моя живот, с когото общуването е неповторимо. Хенри Камерън умря за моята кауза. А ти си издател на долнопробни таблоиди. Но на него не можах да кажа това, което казвам на теб. Стивън Малъри никога не направи компромис с душата си. А ти продаваше своята по всички възможни начини. Но на него не можах да кажа това, което казвам на теб. Нали точно това искаше да чуеш от мен? Не отстъпвай.
Отдалечи се и добави:
— Това е. Повече няма да говорим за проклетата ти стачка. Седни, ще ти донеса питие. Почини си, престани да мислиш колко зле изглеждаш.
Уайнънд се върна в „Банър“ късно през нощта. Взе такси. Разстоянието вече нямаше значение.
Доминик му каза:
— Ходил си при Роурк.
— Да. Как разбра?
— Ето набора за неделния брой. Не струва, но ще свърши работа. Изпратих Манинг да си иде вкъщи за няколко часа — беше пред припадък. Джаксън напусна, но ще се справим и без него. Рубриката на Алва беше пълен хаос — забравил си е граматиката. Пренаписах я, но не му казвай, кажи му, че ти си я редактирал.
— Отиди да поспиш. Аз ще поема работата на Манинг. Мога да работя с часове.
Продължиха по същия начин. Дните минаваха, в експедицията се трупаха купчините върнати вестници, постепенно заеха и коридора, бели камари хартия като мраморни плочи. С всеки брой тиражът на „Банър“ намаляваше, но купчините ставаха все повече. Дните минаваха — дни на героични усилия да бъде издаван вестник, който никой не купуваше, нито четеше.
XVI
На дългата, гладка като стъкло махагонова маса, около която заседаваше Съветът на директорите, бе гравиран монограмът ГУ, възпроизведен с цветно дърво от неговия подпис. Директорите се дразнеха от монограма. Сега обаче не им остана време да го забележат. Погледът на един човек случайно попадна върху монограма и в очите му светна задоволство.
Директорите насядаха около масата. Това бе първото заседание в историята на Съвета, което не бе свикано от Уайнънд. Но заседанието бе насрочено и Уайнънд дойде. Стачката продължаваше втори месец.
Уайнънд се изправи до председателския стол. Беше като излязъл от модно списание за мъже, строго елегантен, с бяла кърпичка в джобчето до ревера на тъмния костюм. Директорите се отдадоха на странни асоциации: някои се сетиха за британски шивачи, други за Камарата на лордовете, трети за лондонския Тауър и екзекутирания английски крал — или беше председател на Камарата? — който умрял толкова красиво.
Не им се искаше да гледат мъжа, изправен пред тях. Разчитаха на образите от стачния протест, на силно парфюмираните жени с маникюр, които гръмко подкрепяха Елсуърт Тухи в салонните спорове, на широкото и плоско лице на момичето, преминаващо по „Пето Авеню“ с плакат „Ние не четем Уайнънд“ — от тези образи черпеха подкрепа и смелост да изкажат мнението си.
Уайнънд си спомни срутената стена на брега на Хъдзън. Спомни си как чу стъпките, приближаващи от няколко пресечки. Но този път липсваше усещането за жици, които държат напрегнати мускулите на ръката му.
— Нещата излязоха извън всички граници на здравия разум. Бизнес ли искаме да правим, или сме благотворително дружество за защита на лични приятели?
— Триста хиляди долара миналата седмица… Няма значение откъде знам, Гейл, няма никаква тайна, твоят банкер ми каза. Добре де, парите са си твои, но ако очакваш да си ги върнеш от вестника, искам да знаеш, че сме наясно с номерата ти. Няма да прехвърляш на корпорацията загубите, няма да допуснем никаква загуба, този път няма да се измъкнеш, твърде късно е, Гейл, фантастичните ти номера вече не минават.