— Мотивът, който държавата се стреми да докаже — започна прокурорът встъпителната си реч към заседателите, — е извън сферата на нормалните човешки емоции. На мнозинството от нас той ще се стори чудовищен и немислим.
Доминик седеше с Малъри, Хелър, Дансинг, Енрайт, Майк… и Гай Франкън, за изненада и неодобрение на приятелите му. От другата страна на пътеката имаше цяла плеяда знаменитости: като се започне от дребната фигура на Елсуърт Тухи, седнал на първия ред, из цялата публика бяха пръснати хора с известни имена: Лоис Кук, Гордън Л. Прескът, Гъс Уеб, Ланселът Клоуки, Айк, Джулс Фауглър, Сали Брент, Хоумър Слотърн, Мичъл Лейтън.
— Също като динамита, който отнесе цяла сграда, неговият мотив взриви чувството за хуманност в душата на този човек. Ние сме изправени, господа съдебни заседатели, пред най-страшния експлозив на земята — егоистът!
По столовете, по первазите на прозорците, по пътеките между редовете, притиснати към стените, множеството хора се бяха слели като монолит, в който изпъкваха само бледите овали на лицата. Лицата се открояваха, отделни, самотни, до едно различни. Зад всяко лице прозираха годините на преживения или преполовения живот, години на усилия, надежда и начинание — почтено или не, но някакво начинание. То бе белязало всичките лица с общ знак: и устните със злобни усмивки, и устните, отпуснати с примирение, и устните, стиснати с неуверено достойнство — всичките бяха белязани със знака на страданието.
— … В този ден, в нашата епоха, когато светът е разкъсван от гигантски проблеми и търси отговор на въпросите, от които зависи оцеляването на човечеството, този човек е отдал на нещо толкова неясно и нематериално, толкова несъществено, каквото са възгледите му за изкуството — отдал им е такова значение, че да се превърнат в негова единствена страст и в мотив за престъпление срещу обществото.
Хората бяха дошли да присъстват на сензационно дело, да видят известни личности, да съберат материал за разговори, да се покажат, да убият време. После щяха да се върнат неохотно на работа, при нелюбимите семейства и натрапените приятели, щяха да се върнат в салоните, с официално облекло, при чашите за коктейл и филмите, при непризнатата болка, умъртвената надежда, недостижимото желание, изоставено да виси мълчаливо над пътека, по която не е направена нито една стъпка, към дните, в които полагат усилия да не мислят, да не казват нищо, да забравят, да отстъпват и да се предават. Но всеки от тях имаше някакъв незабравим миг — сутрин, в която не се бе случило нищо, музика, чута ненадейно, която никога повече не бе звучала по същия начин, лице на непознат, зърнато в автобуса — миг, в който всеки е усетил живота по различен начин. И всеки помнеше други мигове, в безсънна нощ, в някой следобед със силен дъжд, в черква, на пуста улица при залез, когато се е чудел защо в света има толкова много страдание и грозота. Не бяха опитвали да намерят отговор, продължили бяха да живеят така, сякаш отговор не е нужен. Но всеки бе преживял моменти, в които самотно и до болка честно бе усещал нуждата от отговор.
— … коравосърдечен, арогантен егоист, който искаше да се наложи на всяка цена…
В ложата на съдебните заседатели седяха дванадесет мъже. Те слушаха внимателно, с безизразни лица. Понесе се мълва, че съдебните заседатели едва ли ще проявят милост. Двама бяха ръководители на индустриални концерни, имаше двама инженери, математик, шофьор на камион, зидар, електротехник, градинар и трима фабрични работници. Попълването на съдебното жури отне доста време. След като възрази срещу мнозина, призовани да попълнят състава на съдебните заседатели, Роурк избра тези дванадесет. Прокурорът се съгласи, казвайки си, че става така, когато аматьор реши да се защитава сам; всеки адвокат би избрал най-сговорчивите хора, склонни да проявят снизходителност. Роурк избра хора с непреклонни лица.
— … да беше имение на някой богаташ, но става дума за жилищен блок, господа съдебни заседатели, за жилищен блок!
Съдията седеше изправен на високата скамейка. Имаше прошарена коса и сурово офицерско лице.
— … човек, обучен да служи на обществото, строител, превърнал се в разрушител…