— Може да се окаже трудно. Искам да го взема преди да реши да отиде при някой друг.
— Така ли? Може да е трудно ли? Да не би да смяташ да го молиш дойде тук, след като е работил при Камерън? Не е блестяща препоръка за млад човек.
— Хайде, Гай. Наистина ли не е блестяща препоръка?
— Е, ами… от структурна, но не и от естетична гледна точка, Камерън наистина дава солидна основа… Разбира се, на времето Камерън беше много добър в професията. Всъщност, някога самият аз бях един от неговите най-добри чертожници, това беше много отдавна. Могат да се кажат хубави неща за стария Камерън. Хайде, иди и го вземи, твоя Роурк, ако смяташ, че имаш нужда от него.
— Не че толкова се нуждая от него. Но той ми е стар приятел, а сега е без работа. Мисля, че мога да му помогна.
— Добре, направи каквото искаш. Само не ме занимавай повече… Питър, нали не си виждал по-красива кутийка за емфие?
Вечерта, без да му се обади предварително, Кийтинг се изкачи до стаята на Роурк, почука нервно на вратата и влезе весело. Роурк седеше на перваза на прозореца и пушеше.
— Минавах оттук — каза Кийтинг, — и тъй като нямам какво да правя тази вечер, се сетих, че живееш наблизо, Хауърд, и реших да се отбия да ти кажа здрасти, нали не съм те виждал отдавна.
— Знам защо си дошъл — каза Роурк. — Съгласен съм. Колко?
— Какво имаш предвид, Хауърд?
— Знаеш какво имам предвид.
— Шестдесет и пет на седмица — изстреля Кийтинг. Беше подготвил сложен подход, но най-неочаквано се оказа, че няма нужда от никакъв подход. — Шестдесет и пет за начало. Ако смяташ, че не е достатъчно, бих могъл…
— Шестдесет и пет е добре.
— Ти… ще дойдеш ли при нас, Хауърд?
— Кога искаш да започна?
— Ами… възможно най-скоро! В понеделник става ли?
— Добре.
— Благодаря ти, Хауърд!
— При едно условие — каза Роурк. — Няма да проектирам нищо. Абсолютно нищо. Никакви детайли. Никакви небостъргачи в стил Луи XV. Дръж ме далеч от естетиката, ако искаш да работя при теб. Сложи ме в инженерния отдел. Пращай ме да инспектирам строежите. Е, още ли искаш да работя при теб?
— Разбира се. Както кажеш. Ще видиш, че работата ще ти хареса. Ще ти хареса и Франкън. Самият той навремето е работил при Камерън.
— Едва ли се гордее с това.
— Ами…
— Не. Не се тревожи. Няма да му го кажа в лицето. Няма да казвам нищо на никого. Това ли искаше да чуеш?
— Не се тревожа, дори не съм помислил такова нещо.
— Значи се споразумяхме. Лека нощ. До понеделник.
— Добре… но аз не бързам особено, всъщност дойдох да те видя, и…
— Какво, Питър? Проблем ли има?
— Не… аз…
— Искаш да разбереш защо го правя ли? — Роурк се усмихна. В усмивката му нямаше нито раздразнение, нито интерес. — Така ли? Ще ти кажа, след като искаш да знаеш. За мен е без значение къде ще постъпя на работа. В целия град няма архитект, за когото искам да работя. Но все някъде трябва да работя, така че може и при твоя Франкън — стига ти да се съгласиш с това, което искам. Продавам себе си и ще играя по правилата… засега.
— Но, Хауърд, не приемай нещата така. При нас за теб няма да има ограничения, след като свикнеш с работата. Но пък ще видиш какво значи истинска кантора. След кочината на Камерън…
— Няма да говорим за това, Питър, нито дума повече.
— Не съм искал да критикувам или… нямах предвид такова нещо. — Чудеше се какво да каже, чувстваше се неловко. Беше постигнал своето, но победата му беше безсмислена. И все пак беше победа. Поиска му се да изпита добро чувство към Роурк.
— Хауърд, хайде да излезем и да пийнем по нещо, да отпразнуваме случая.
— Съжалявам, Питър. Това не влиза в уговорката.
Идвайки насам, Кийтинг се бе подготвил да действа максимално внимателно и тактично; постигна резултат, какъвто не очакваше да постигне; усети, че не бива да рискува, че не бива повече да говори, че трябва да си тръгне. Но подтикван от нещо необяснимо, отвъд всякакви разумни съображения, изрече нехайно:
— Не можеш ли поне веднъж в живота си да се държиш човешки?
— Моля?
— Човешки! Просто. Естествено.
— Но аз се държа точно така.
— Не можеш ли поне веднъж да се отпуснеш?
Роурк се усмихна — седеше на перваза на прозореца, облегнат на стената, дългите му крака бяха отпуснати, пръстите му отпуснато държаха цигарата.