Няколко дни след като Кийтинг замина, едно от момчетата в кантората дойде при Роурк, за да го уведоми, че господни Франкън иска да се срещнат в кабинета му. Щом Роурк влезе в светилището, Франкън се усмихна иззад бюрото и каза весело:
— Сядай, приятелю. Сядай… — Но очите на Роурк, които Франкън никога не бе виждал отблизо, го накараха да замлъкне. Добави сухо: — Сядай.
Роурк седна. Франкън за миг се вгледа в него и установи само, че има доста неприятно лице. Държането му обаче беше съвсем почтително.
— Ти си този, който работи за Камерън, нали? — попита Франкън.
— Да — каза Роурк.
— Господин Кийтинг ми говори много хубави неща за теб — изрече Франкън любезно и замълча. Любезността беше излишна — Роурк седеше и го гледаше, изчаквайки.
— Слушай… как се казваш?
— Роурк.
— Слушай, Роурк. Имаме клиент, който е малко… странен, но е важен, много важен човек, и трябва да му угодим. Поръча ни офисна сграда за осем милиона долара, но проблемът е, че си представя съвсем точно как иска тя да изглежда. Иска — Франкън сви извинително рамене, оневинявайки се за абсурдното искане — да изглежда така. — Подаде една снимка на Роурк. На снимката беше „Дана Билдинг“.
Роурк седеше, без да продума. Снимката увисна между пръстите му.
— Виждал ли си тази сграда? — попита Франкън.
— Да.
— Ето какво иска клиентът. А г-н Кийтинг го няма. Накарах Бенет, Купър и Уилямс да направят скици, но той ги отхвърли. Затова реших да дам шанс и на теб.
Франкън го гледаше, впечатлен от собственото си великодушно предложение. Но реакция не последва. Роурк седеше срещу него с вид на човек, когото току-що са ударили по главата.
— Разбира се — каза Франкън, — това е истински скок за теб, сериозна задача, но реших, че ще ти дам възможност да опиташ. Не се бой. С г-н Кийтинг ще го прегледаме. Начертай плановете и направи хубава скица. Сигурно имаш представа какво иска този клиент. Ясни са ти хватките на Камерън. Но разбира се, няма да допуснем от нашата кантора да излезе нещо толкова недодялано. Трябва да му угодим, но наред с това трябва да запазим престижа си, за да не отблъскваме другите клиенти. Идеята е да направим проект на изчистена сграда, издържана в този дух, но тя трябва да е и артистична. Нали разбираш, по-строг гръцки стил. Вместо йонийския стил, използвай дорийския. Семпли фронтони и прости корнизи, или нещо в този дух. Ясно ти е, нали? Вземи това и покажи на какво си способен. Бенет ще ти каже подробностите и… Какво?
Гласът на Франкън секна.
— Господин Франкън, моля ви, позволете ми да направя този проект по модела на „Дана Билдинг“.
— Моля?
— Позволете ми да го направя по този начин. Не да изкопирам „Дана Билдинг“, а да проектирам така, както би проектирал Хенри Камерън, както бих проектирал и аз.
— Имаш предвид в модерен стил?
— Аз… добре, наречете го така.
— Ти луд ли си?
— Господин Франкън, моля ви, изслушайте ме. — Думите на Роурк бяха като стъпки на човек, ходещ по опънато въже — бавно, напрегнато, опипвайки преди да стъпи, люлеейки се над пропастта, — но бяха точни. — Не ви упреквам за нещата, които правите. Работя за вас, вие ми плащате, нямам право на възражения. Но този път… този път желанието на клиента е такова. Вие не рискувате нищо. Това е неговото желание. Помислете: този човек вижда нещата по този начин, разбира ги по този начин, иска и има възможност да строи по този начин. Нима за първи път в живота си ще възразите на клиент… в името на какво? За да го изиграете и да му дадете същия стар боклук, след като толкова много хора искат точно това, а при вас е дошъл един-единствен с такава поръчка?
— Не се ли самозабравяш? — попита студено Франкън.
— Какво значение има за вас? Позволете ми да направя проекта и му го покажете. Само му го покажете. Той вече е отхвърлил три скици, няма да загубите нищо, ако отхвърли четвърта. Но ако не я отхвърли… ако не я отхвърли…
Роурк не умееше да увещава; гласът му звучеше рязко и безизразно, но издаваше усилието, така че молбата се превръщаше в обида за човека, който го принуждаваше да моли. Кийтинг би дал всичко, за да види Роурк в този момент. Но Франкън не разбра, че е единственият на света, извоювал подобна победа; той осъзна само обидата.
— Правилно ли схващам — попита Франкън, — че ме критикуваш и се опитваш да ми даваш наставления за архитектура?